С мъжа ми имаме само един син. Затова и двамата знаехме, че рано или късно ще се наложи да се запознаем със снаха. Ако трябва да съм честна, даже чакахме с нетърпение този момент. Нашият Валери дълго не можеше да се наиграе. Вече наближаваше 30, а още не беше женен. При нас не е прието така. Иска ни се на стари години да се радваме на внуци и да видим сватбата на сина – обикновени радости за хора на нашата възраст.

И ето, миналата година Валери най-накрая се ожени. Още преди сватбата усетих, че тази девойка не е толкова проста. Характерът ѝ не е за подценяване. Защо мисля така? Те със сина живяха у нас известно време. Домът ни е просторен, така че беше грехота да не ги приютим. Щяха да кажат, че не сме ги подкрепили. Но може би беше грешка. Тогава мислехме, че докато съберат пари за собствено жилище, ще могат да живеят при нас. А сега не можем да се разберем със снаха ми под един покрив. Тя не уважава нито нас, нито нашите традиции.

Още баба ми ме беше научила как да правя едно и друго, а сега идва в дома ми една непозната и започва да променя всичко. Най-важната семейна традиция при нас е, че всички членове на семейството трябва да ядат от една обща голяма купа. Това прави рода по-сплотен и единен. Досега никога не сме го правили по друг начин. А и голям плюс е, че няма нужда да се мие голяма купчина чинии след хранене.

Така правеше прабаба ми, баба ми, майка ми и това се предаде и на мен. Всички в нашия род знаят за тази традиция и не си позволяват да я нарушават. Но новата снаха не проявява никакво уважение. За себе си и за Валери тя слага отделни чинии, сякаш се гнуси от нас. Това е много обидно. В началото търпяхме, мислехме, че с времето ще свикне. Но търпението не е безкрайно. Освен това тя започна да готви отделно от нас. Не иска да сяда на масата с нас и си има свой график за хранене. Това е пълно неуважение.

Опитах се да ѝ обясня, че при нас не се прави така. Това е традиция, която се предава от поколение на поколение и като част от семейството, тя трябва да я приеме. Но жената на сина ми не бърза да усвои нищо. Само си измисля нови оправдания. Всичко приписва на дистанционната си работа, казвайки, че графикът ѝ не позволява да яде заедно с нас. Аз съм възмутена!

Опитах се да повлияя на Валери. Той израсна в нашето семейство – можеше да ме разбере. Но той само вдига ръце и казва, че на всички им е удобно така, а нашите традиции били остарели. Разбирам, че това е снаха ми, която го е настроила срещу нас. Не знам какво да правя сега.

Много ми е тъжно. Родът ни пазеше тези традиции векове наред, за да дойде един ден някаква градска дама и да ги прекъсне. Какво да правим сега?