Аз и съпругът ми се погрижихме предварително за бъдещето на сина ни и му купихме собствен апартамент. Когато той ни каза, че ще се жени, трябваше бързо да направим ремонт и да закупим всички необходими мебели. Дори посуда, кърпи и постелки вече чакаха младоженците. За единствения си син искахме само най-доброто.

Младото семейство веднага се настани отделно. Дори празненствата след сватбата бяха организирани у тях. Трябва да кажа, че снаха ми беше напълно адекватна, но след раждането на детето всичко се промени.

Приехме съпругата на сина като наша дъщеря. Винаги ѝ правех луксозни подаръци. Ако си поръчвах кожено палто за себе си, не забравях и за снаха ми. Когато аз и съпругът ми заминавахме на почивка, младите също получаваха безплатни почивки. След всичко, което правехме, тя все пак намираше смелост да ни отправя упреци и претенции.

Не сме забравяли и за внука си. Той винаги получаваше най-добрите подаръци от баба и дядо, а откакто навърши 7 години, по традиция му подаряваме и пари. На наши разноски бяха купени и количката, и първите му дрехи, и легълцето. Дори младата майка получи златен часовник след раждането на внука ни в знак на благодарност. Ние с мъжа ми никога не сме се месили във възпитанието на детето, защото вярваме, че това е работа на родителите.

И въпреки това снаха ми продължава да се държи с нас изключително студено. Тя не се обажда излишно и не пита как сме. Създава се усещането, че за нея не съществуваме.

Преди тя дори предпочиташе да оставя внука при своята майка в друг град, когато нямаше възможност сама да го гледа. А аз живея наблизо. Как да си обясня това? Винаги съм се опитвала да се сприятеля със снаха си и исках да бъда добра свекърва, но не се получи. За съжаление, не може всичко да върви само в едната посока.

А какво да кажем за това, че младите не оценяват това, което „им пада от небето“? Никой не ни благодари за апартамента. Други мечтаят за собствен имот с такава голяма площ, а нашите…

Още преди сватбата реших да не купувам завеси за хола. Мислех, че когато децата се преместят, сами ще изберат това, което им харесва. И какво мислите? Минаха десет години, а прозорците все още бяха голи. Не издържах и попитах снаха ми защо не е сложила завеси, а тя ми отговори, че не смята да прави нищо, защото това не е неин собствен дом.

Едва след поредните ми забележки синът най-накрая сложи някакви завеси.

Всички са свикнали да се оплакват от свекървите, но аз искам да ви кажа, че и снахите не винаги са идеални.

За да сте сигурни, че няма да пропуснете бъдещи статии, може да се присъедините към групите ни във Фейсбук:

Букварче – рецепти за готвене и полезни съвети

или групата, където може да прочетете още подобни истории:

Рецепти за готвене, съвети за дома и лични истории