Аз винаги съм вярвала, че животът си има свой начин да връща онова, което изпращаме в света. Но когато кармата се стовари върху живота ми, това не беше утеха. Беше тежко. Грозно. И ме накара да разбера неща за себе си, които никога не съм подозирала.

Омъжена съм от шестнайсет години. Съпругът ми беше всичко за мен – мой приятел, подкрепа, спасител в трудни моменти. Не подозирах, че в един момент ще се окажа в ситуация, която само по филмите виждаш. Всичко започна със странното усещане, че нещо в дома ни е различно. Погледите му – хладни. Разговорите – разпокъсани. Телефонът му беше винаги с него, а когато го питах какво става, той се затваряше в себе си.

Една вечер, докато подреждах нашите снимки в хола, се разплаках. Нямах доказателства, но сърцето ми крещеше, че има друга жена. Имах чувството, че светът ми се разпада. Но по-лошото тепърва предстоеше.

Една сутрин, когато отворих телефона си, ме посрещнаха десетки съобщения. Познати и непознати ми бяха писали, за да ме предупредят, че някой е публикувал снимки с мен в социалните мрежи. Не можех да повярвам на очите си. Някой беше взел мои снимки – някои лични, други от събития, на които дори не помнех, че са ме снимали – и ги беше публикувал с грозни, унизителни коментари. „Ето я жената, която си мисли, че е по-добра от мен“, „Съпруга ли? Жалка е!“ – думите бяха като камъни, които ме засипваха.

Първоначално си помислих, че е някаква грешка, но бързо разбрах истината. Жената, която публикува снимките, беше любовницата на съпруга ми. Безсрамно беше написала, че „най-накрая хората трябва да видят истината“. Твърдеше, че аз съм виновна за това, че той е бил „нещастен“ в брака.

Първоначално се почувствах унизена. Бях разгневена и съкрушена. Как смееше тя? Как смееше да използва снимките ми, живота ми, за да се опитва да ме унижи публично? Още по-лошото беше, че познати хора – съседите, колегите ми, дори семейството ми, всички виждаха това.

Опитах се да говоря със съпруга си. Но той не отрече. Не се извини. Просто каза, че „нещата са се случили“ и че може би е по-добре да се разделим. Това ме разби. Не заради него – в този момент осъзнах, че любовта ми към него отдавна е угаснала. Бях ядосана, че позволих на някого да ме унижи по този начин.

И тогава се появи кармата.

Жената, която се опита да разруши името ми, съвсем не подозираше, че животът има свои начини да разкрива истината. Една от нейните „приятелки“ явно не одобри постъпката ѝ и реши да публикува нейни лични съобщения. В тях тя си признаваше, че е измамила бившия си съпруг, че има навик да манипулира хората и че се е целила в съпруга ми, защото е „удобен“. Тези разкрития се разпространиха по-бързо от всичко, което тя беше пуснала за мен.

Сякаш всичко се обърна за миг. Аз, която бях „жертвата“, изведнъж станах жената, която хората защитаваха. Хората започнаха да виждат истината – не бях перфектна, но не бях и това, което тя се опита да изгради като образ за мен.

Тогава осъзнах нещо важно. Кармата може и да отмъщава, но това не е моят начин. Реших, че не искам да съм част от тази грозна игра. Спрях да гледам какво казват хората. Насочих се към себе си, към децата си, към онова, което исках да създам в живота си.

Любовницата на съпруга ми изчезна от хоризонта, след като историята за нейните лъжи я разруши. Съпругът ми също осъзна, че е изгубил не само мен, но и уважението на всички около него. Но аз вече не се интересувах. Това беше моят урок – не можеш да контролираш какво хората ще направят с теб, но можеш да контролираш как ще отговориш.

Днес съм по-силна. Вярвам, че всяко унижение е възможност да се изправиш и да покажеш, че стойността ти не зависи от чуждите мнения. А кармата? Тя винаги намира начин.

За да сте сигурни, че няма да пропуснете бъдещи статии, може да се присъедините към групата ни във Фейсбук: Букварче – рецепти за готвене и полезни съвети