НАЧАЛО НАЧИН НА ЖИВОТ Как жена ми спаси брака ни? Без значение дали сте женени или...

Как жена ми спаси брака ни? Без значение дали сте женени или не, прочетете това!

30418
0
Как жена ми спаси брака ни? Без значение дали сте женени или не, прочетете това!
Как жена ми спаси брака ни? Без значение дали сте женени или не, прочетете това!

Когато се прибрах у дома тази вечер, жена ми беше приготвила масата. Взех ръката й и казах, че трябва да поговорим. Тя седна и започна да се храни тихо. И отново видях болката в очите й.

Изведнъж осъзнах, че не мога да кажа нищо. Но аз трябваше да го направя. Исках да се разведем. Аз тихо повдигнах въпроса. Тя изглеждаше съвършено спокойна и просто ме попита нежно: “Защо?”.

Аз не отговорих. И това я ядоса. Тя изведнъж започна да плаче. Тази нощ повече не говорихме. Тя плачеше. Знаех, че тя искаше да разбере какво се е случило с брака ни. Трудно е да призная, че сърцето ми сега принадлежете на друга – Джейн. Вече не я обичах, но ми стана жал за нея.

С дълбоко чувство на вина, аз подадох документите за развод, според които аз й оставях нашия дом, кола и 30% от акциите на компанията ми. Тя го прочете и след това го скъса на парчета. Жената, с която сме живели в продължение на 10 години, се превърна в непозната за мен. Съжалявах, че тя ги е прекарала с мен и че не мога да ги върна обратно – обичах друга. Накрая тя започна да плаче. Случи се това, което аз очаквах.  За мен сълзите й бяха един вид освобождение. Идеята за развода ме бе обсебила последните няколко седмици, становището ми беше ясно и категорично.

На следващия ден се прибрах късно и видях, че пише нещо на масата. Аз не бях гладен и отидох направо в леглото, защото бях много уморен след дълъг работен ден. Когато се събудих, тя все още седеше на масата и пишеше. Но аз не се интересувах, така че се обърнах и се върнах да спя.

На сутринта, тя ме запозна с нейните условия за развод. Единственото нещо, което искаше, бе да се отложи развода с един месец. Тя ме помоли да се опитаме да живеем нормален живот през този месец и да положим всички усилия за това. Причината беше проста: синът ни започваше изпити, а тя не искаше той да се разстрои.

Това ме устройваше. Но имаше и още едно условие: Трябваше всеки ден в продължение на един месец да я нося на ръце от стаята до вратата, както в деня на сватбата ни. Мислех, че полудява. Но за да не си разваляме отношенията в последните ни дни заедно, аз приех това странно искане.

Казах на Джейн за условията за развода, които жена ми е поставила. Тя се засмя презрително и каза, че това е абсурдно. И още, че въпреки факта, че жена ми е замислена, тя ще трябва да приеме неизбежното.

Жена ми и аз не сме имали физически контакт, откакто я попитах за развода. Така че в първия ден, когато я носих на ръце, ни беше неловко. Нашият син стоеше отзад и пляскаше радостно с ръце, че баща му носи майка му. Думите му ме заболяха. Но жена ми каза тихо: “Не говори на сина си за развода.” Кимнах, малко разстроен. Аз я оставих пред входната врата и тя отиде на работа. Аз също отидох до офиса.

На втория ден и на двамата ни бе по-лесно. Тя ме прегърна силно. Можех да помириша парфюма й. Разбрах, че за дълго време не съм поглеждал жена си внимателно. И разбрах, че тя вече не е млада. Малките бръчки по лицето й, сивата й коса… Нашият брак й бе оставил отпечатък.

На четвъртия ден, когато я вдигнах, аз почувствах как близостта между нас се възвръща. Тази жена ми даде 10 години от живота си. На 5 и 6 ден аз отново усетих чувство на интимност. Не казах на Джейн за това. Така че спокойно измина близо месец. Възможно е ежедневните тренировки да ме бяха направили по-силен.

Тогава една сутрин тя не можеше да избере какво да облече. Тя имаше голям брой рокли, но не можеше да си намери нито една, която да й става.

Тя въздъхна и каза, че всичките й рокли са й станали големи. И внезапно осъзнах колко много тя е отслабната. Може би затова ми беше толкова лесно да я нося на ръце. Бях поразен от мисълта: “Колко болка и горчивина съм й причинил”. Неволно протегнах ръка и я погалих по косата.

В този момент синът ни дойде и каза, че трябва да нося майка му надолу. За него появата на баща му, който носи майка му на ръце, се превърна в неразделна част от живота му. Съпругата ми помоли сина ни да излезе и го прегърна. Обърнах се, защото ме беше страх, че мога да променя решението си в последния момент.

Аз я вдигнах, тя обви ръце около врата ми и аз я придърпах към себе си още повече. Това беше точно както в нашия сватбен ден. Всичко това силно ме разстрои.

В последния ден, когато я държах в ръцете си, не можех да направя и една стъпка. Нашият син беше отишъл на училище. Прегърнах я и й казах, че не съм забелязал как в живота ни е изчезнала близостта.

Дойдох в офиса и слязох от колата, дори не затворих вратата. Страхувах се, че всяко закъснение може да ме накара да променя решението си. Аз се качих горе. Джейн отвори вратата и аз й казах: “Съжалявам, Джейн, но аз не искам да се развеждам.”

Тя ме погледна и след това докосна челото ми. “Ти да нямаш температура?”. Аз махнах ръката й и казах: “Съжалявам, Джейн, но аз няма да се разведа. Бракът ми е скучен, защото аз не оценявам детайлите в живота ми, а не защото не се обичаме с жена ми. Сега си давам сметка, че в деня на сватбата ни аз я носих на ръце в къщата ни, така че аз трябваше да правя това, докато смъртта ни раздели.” След като Джейн ме изслуша, ми удари една плесница, затвори вратата и избухна в сълзи.

Излязох. По пътя спрях в един цветарски магазин и поръчах букет цветя за съпругата ми.

Чиновникът попита какво да пише на картичката. Усмихнах се и отговорих: ” Аз ще те нося на ръце всяка сутрин, докато смъртта ни раздели!”

Тази вечер пристигнах у дома с букет цветя и усмивка на лицето и се качих в спалнята ни. Жена ми лежеше на леглото. Мъртва.

Тя се бореше с рак в продължение на няколко месеца, а аз бях толкова зает с романа си с Джейн, че дори не бях забелязал. Жена ми е знаела, че ще умре и в същото време е искала да предпази сина ни от гнева, който щеше да падне върху мен в случай на развод. Основното нещо, което тя искаше, е синът ни да вижда в мен един любящ съпруг…

Вижте още: Една майка разказва как е превърнала сина си в джентълмен!

Малките детайли са много важни в една връзка. Това не са къщата, колата или парите в банката. Тези неща създават благоприятна среда за щастие, но сами по себе си те не ни носят щастие.

Така че намерете време, за да бъдете един добър приятел на съпругата/съпруга си, обърнете внимание на малките неща, които създават близост между вас. И нека бракът ви да бъде щастлив!

Ако не споделите тази история с вашите приятели, разбира се, нищо няма да се случи. Но ако я споделите, тя може да помогне за спасяването на брака на някой друг!

Много грешки в живота идват, защото ние не си даваме сметка колко близо сме били, преди да се предадем!

loading...