Веднъж много богат човек взел сина си на пътуване из страната, с единствената цел – да покаже на момчето какво означава да живееш без пари. Няколко дни прекарали в една ферма, в много бедно семейство.

След завръщането си у дома, бащата попитал сина си дали е харесал пътуването.

„Хареса ми, татко“ – казало момчето. „Видя ли колко бедни могат да бъдат хората?“ – попитал мъжът. „О, да!“ – последвал отговор. „И кое е това, което научи от пътешествието ни?“ – попитал отново бащата.

Синът му отговорил: „Видях, че ние имаме едно куче, а те имат четири. Ние имаме басейн по средата на градината, а те имат рекичка, която няма край. В нашата градина светят лампи от чужбина, а при тях през нощта светят звездите. Ние имаме тераса към предния двор, а те имат открито пространство до хоризонта. Ние имаме малко парче земя, на която живеем, а те имат безкрайни полета, които не могат да се обхванат с поглед. Ние купуваме храната, а те самите си я отглеждат. Имаме около къщата стени за защита, а те имат приятели.“

Вижте още: Това, което трябва да знаете за самочувствието

Бащата на момчето останал вцепенен.

Тогава синът му добавил: „Аз разбрах, че ние наистина сме бедни.“

Ние твърде често забравяме, за това което имаме, и се съсредоточаваме върху това, което нямаме. Понякога мнението на собственото ни дете може да ни припомни това, което наистина е важно в този живот.