Дъщеря ми иска дете. Но знам, че сама няма да може да се справи и аз и съпруга ми ще трябва да се грижим за внука ни.

Тя е на 32 години и все още живее с нас. Съпругът ми и аз нямаме нищо против. Наскоро, обаче, Таня каза, че трябва да поговорим сериозно.

„Искам да имам дете. Времето минава, а аз не ставам по-млада. След няколко години ще бъде още по-трудно да забременея и наистина искам да се грижа за някого“, каза Таня.

Тази новина ме накара да се почувствам зле. Само си представете какво ни очаква. Детето още не се е родило, но вече е ясно, че ще расте без баща. На кого е нужно това?

Дъщеря ми никога не е имала желание да се обвърже с някой мъж. Тя е тихо и спокойно момиче, работи от вкъщи и не ходи почти никъде. Занимава се с шиене, гледа филми и чете книги. Общува само със своята приятелка Светла, която от време на време ни идва на гости. Дъщеря ми никога не е имала приятел.

Приятелката й я посъветвала да роди. Самата тя вече има две деца. Понякога Таня дори се грижи за тях. Веднъж чух Светла да казва на Таня: „Слушай, какво чакаш тогава? Сега има толкова много начини да забременееш и без да имаш мъж. Да, скъпо е, но си заслужава! Изчакай още няколко години и ще бъде твърде късно!“

Оттогава Таня не е на себе си. Не разбирам откъде идва този авантюризъм у нея. Това не е шега! За да имаш дете, трябва да си зрял и искрено да го искаш. Защо не мисли за бъдещето? Знам отлично как ще свърши всичко в крайна сметка. Тя ще роди, а ние с баща й ще трябва да се грижим за детето.

Не искам да живея в постоянен стрес, да се будя през нощта от бебешки плач, да сменям памперси и така нататък. Тя казва, че няма да има нужда от помощ. Но напълно разбирам, че това не е така, защото живеем под един покрив.

Вижте още: Омръзна ми да издържам съпруга си

Нямам нито сили, нито желание да гледам бебе. Искам да изживея старините си спокойно, искам да живея за себе си. Но дъщеря ми не разбира това. Тя е упорита като баща си. Между другото, той реши да не взема страна в този конфликт. Казва, че винаги е мечтал да стане дядо.

Не знам какво да правя. Дъщеря ми иска дете и аз не мога да я спра. Освен това, част от апартамента й принадлежи по закон.

Какво бихте направили, ако бяхте главният герой на историята и какъв съвет бихте й дали?