Поучителна история за една дъщеря, която от разглезено момиче се превърна в успешна бизнес дама. И всичко това благодарение на постъпката на баща й.

Жените понякога имат трудна съдба. Те са принудени да се справят с всички трудности, които животът им поднася. Но продължават да ходят с високо вдигната глава. Крехките им рамене понякога изтръпват от цялата несправедливост на живота, но продължават да вървят напред. И въпреки всичко те излизат от всички ситуации като победителки.

Майката на Анита починала, когато тя била само на 3 години. Болестта дошла толкова внезапно, че просто нямали време да направят нещо. Баща й се опитал да й даде всичко, което могъл. Тя била заобиколена с внимание, любов, грижи. Но понякога това може да разглези едно дете.

Стаята й била препълнена с кукли и рокли. Но момичето пораснало и нуждите й също.

Последната капка била, когато се прибрала мъртво пияна една сутрин, за да иска още пари от баща си. Коленете й били в рани, а телефонът – счупен. Едва споменала за парите и веднага изтичала в тоалетната. След опияняващите напитки се почувствала много зле.

На следващата сутрин очаквала поредната поучителна лекция и бързо помирение с баща си. Просто винаги е било така и тя решила, че и този път баща й ще направи същото. Той винаги бил мил с нея. Но търпението му се изчерпало.

Той я хванал мълчаливо за ръката и я изпратил до вратата, подавайки й един куфар.

В куфара имало малко дрехи, пари за храна и книги. Качил я в колата и я изпратил на село.

Къщата на баба й била много малка и скромна. Недоволството срещу баща й не й позволило да започне да прави, каквото и да е. След известно време гладът й напомнил, че е време за ядене.

Приготвила си странна смес от брашно, мляко, яйца и масло. Трябвало да се получат палачинки, а не нещо безвкусно.

В началото просто пила мляко и яла хляб. На следващия ден тя се опитала да направи супа. Опитала се да изпържи и картофи, но се наложило да изтича на улицата с пушещ тиган в ръце.

Забелязал я млад мъж, който минавал покрай къщата и й помогнал да го потуши. Той се засмял и попитал какво готви. И когато чул историята за супата, започнал да се смее още повече. Отначало тя била обидена, но след това, младежът предложил помощта си. Приготвянето на супа за него не било проблем, тъй като работел в ресторант.

Вижте още: Кореспонденцията с бившия повод за притеснение ли е?

Тя осъзнала, че положението й все пак не е толкова лошо. Започнала да готви, да почиства къщата, да чете книги. Храната й може и да не е била перфектна, но всеки път ставала по-добра. Андрей започнал често да я кани на разходки.

Когато бащата дошъл след 2 месеца да види как живее дъщеря му бил приятно изненадан и дори плакал от радост. Той й предложил да се прибере, но тя не пожелала. Не искала да напусне Андрей и бизнеса си. Постигнала всичко сама, но баща й помогнал да изгради характера си.

Сега тя е една успешна бизнесдама, която си спомня с благодарност постъпката на баща си, когото тогава смятала за предател. Но след това, за първи път сготвила супа сама, почистила къщата, създала първата си чанта.

Това е една поучителна история с щастлив край.