Моята майка е най-важният човек за мен. Не мога да я оставя да се справя сама с всичко.

До 35 годишна възраст живях с майка ми.

Работя в добра фирма, заплатата ми е малко по-висока от средната.

Докато живеех в къщата на родителите си, давах половината от заплатата си на майка си, за да плаща наема и да купува хранителни продукти. От пенсията майка ми си купуваше лекарства и разни дреболии.

Срещнах една жена и се влюбих почти веднага в нея. Тя е на тридесет, направи ми приятно впечатление още при първата среща. Оженихме се преди шест месеца. Тържеството беше скромно. След сватбата се преместих при нея. Тя живее с дъщеря си от първия си брак, която тази година е в първи клас.

Жена ми има по-висока заплата от моята, но аз плащам за всичко. Според нея съм длъжен да осигурявам семейството си. Разбира се, заплатата ми не стига за всички разходи. Започнах да пестя от всичко, дори не мога да си платя картата за фитнеса. Трябваше да обсъдим семейния бюджет преди сватбата.

Спрях да помагам на майка ми. Тя плаща всички сметки от пенсията си и й остават стотинки.

Когато й отидох на гости, видях, че хладилникът е празен. Нямаше с какво да си купи лекарства. Реших да й давам някакви средства, но според жена ми, така няма да имам пари да купя дрехи за детето и няма да можем да отидем на море. Тя беше против това да помагам на майка си.

Вижте още: Баща ми не заслужава втори шанс

Съпругата ми ме кара да си намеря допълнителна работа. Вече съжалявам, че се ожених.

Ако успеем да решим проблема с парите, отново ще бъдем щастливо семейство. Не разбирам защо съпругата ми не желае да се грижи за детето си със собствената си заплата или да поиска издръжка от бившия си съпруг. Не мога да оставя моята майка без храна.

Искам и двете да са щастливи.