Отношенията с майка ми никога не са били лесни. Не е лоша, но определено не бяхме приятелки. Тя не знаеше за много неща, които се случиха в живота ми. С брат ми израснахме сами, без възрастни, защото майка ми работеше постоянно. Сега я разбирам, да изправиш две деца на крака не е лесна задача. Тя винаги се опитваше да ни даде най-доброто. Големият недостатък на нейното възпитание беше, че никога не показваше загрижеността и любовта си. Повечето проблеми решавахме сами.

Нямаме този контакт между майка и дъщеря. Дори сега, когато аз самата съм майка, не сме се сближили. Майка ми не разбира, че имам нужда от нейната помощ и подкрепа. Наистина имам нужда от нея. Просто ще се радвам, ако ми отдели поне малко време! Буквално няколко часа седмично биха направили живота ми по-лесен. Имам малки деца и никой не ми помага. Но колкото и пъти да питах майка ми, тя никога не се съгласи да ми помогне. Отговаряше ми, че тя е отгледала две деца без съпруг, ще се справя и аз.

Изобщо не иска да ми помага. Толкова ли сме далеч една от друга или така е правилно според нея? Цялата тази ситуация много ме обижда. Отношенията с майка ми не са се подобрили. Все пак тя трябва да ме разбира колко ми е трудно. Защо се държи така? В същото време тя намира време за срещи с мъже. Да, майка ми активно се опитва да устрои личния си живот. В това отношение трябва да взема пример от нея.

Вижте още: Любовницата започна да пише съобщения на жена му

Веднъж се скарахме и аз я упрекнах, че предпочита да отиде на среща с мъж, отколкото да остане при внука си. На което тя ми отговори, че компенсира за младостта си. Работата и грижите за нас не й позволиха да има личен живот. И сега тя е решила да прекарва времето си както си иска.

Всеки човек иска да се радва на живота. Но какво да кажем за роднините? По-малко важни ли са внуците от мъжете? По-важно ли е личното щастие от семейството? Това не го разбирам. Как може да е такава егоистка? Наистина искам да сме по-близки с майка ми. Бих искала тя да присъства в живота ни.