Отношенията със сестра ми не са добри. Тя се разсърди, защото родителите ни ми купиха апартамент.

Не съм говорила със сестра си от шест месеца. Преди това отношенията ни бяха приятелски до деня, когато родителите ни решиха да ми купят апартамент.

Ана винаги е била модел за подражание за мен. Разликата ни е само 3 години. Като деца бяхме много близки, сестра ми беше най-добрата ми приятелка. А сега тя не общува с мен. Трудно ми е да се примиря с това, защото винаги съм споделяла тайните си с нея, само с нея можех да говоря за всичко.

Сега не отговаря на съобщенията ми, пропуска обажданията ми. Веднъж й се обадих от друг номер и тя вдигна, но не можахме да си поговорим нормално. Тя живее в друг град. Премести се там, докато беше студентка, след това си намери работа и се установи. А аз и родителите ми останахме да живеем в малкия град. Ана често се обаждаше на майка да пита как сме.

Омъжих се преди четири години. Тогава сестра ми дойде да ме поздрави. Тя не е омъжена, но се справя добре в работата. Изплаща ипотека, живее в големия си апартамент. И изглежда е доволна от всичко. Когато й казах, че родителите ми ще ми купят апартамент, тя спря да общува с мен.

Чакам второ дете, със съпруга ми живеем в апартамент под наем. Затова родителите решиха да ни помогнат. Заплатите ни са малки, а имотите са по-евтини, отколкото в столицата. Вероятно без помощта на родителите ни никога нямаше да придобием собствено жилище.

И така реших да споделя добрата новина със сестра ми. Мислех, че Ана ще се зарадва, но тя се обиди на цялото семейство. След този разговор така и не се обади на майка ни, не отговаря на обажданията ми. Не разбирам защо го прави. Тя живее много по-добре от нас в големия град, в нов просторен апартамент. Сама реши да се премести и аз винаги бях близо до родителите ни.

Празнуваме всички празници заедно, аз и съпругът ми винаги се стараем да помагаме на мама и татко. Със сигурност сестра ми разбира, че няма да мога да работя с две деца и ще ни е трудно да свързваме двата края. Не знам защо се държи така. Липсва ми, но не мога да откажа помощта от родителите си, когато имам толкова нужда от нея. Но, когато не общувам със сестра си, се чувствам зле. Много съжалявам, че отношенията със сестра ми се развалиха.

Вижте още: Синът ми е жалък човек

Някои деца ревнуват от по-малките си сестри и братя. Струва им се, че родителите обичат повече тях. Това не е случайно. Психолозите потвърждават, че родителите наистина несъзнателно обръщат повече внимание на по-малките деца и по-малко се грижат за по-големите.

Ана е станала независима, когато е заминала да учи в друг град. Трябвало е да се справя сама в непознат град, да се изправи на крака сама, без опора. Когато вижда, че по-малката й сестра може лесно да получи жилище, разбира се, тя се е обидила. Достатъчно е да роди две деца, да се омъжи и цялото внимание и любов на родителите й са за нея. Разбира се, сестрата е разстроена, че родителите не се грижат еднакво за децата си. Не че има нужда от помощ, има нужда от внимание, но всички грижи отиват за сестра й. Тя не е получила такова внимание и щедрост от родителите си, така че им е ядосана.