Още помня последните думи на жена ми. „Ще осъзнаеш грешката си и ще искаш да се върнеш, но ще бъде твърде късно“.

Роди се четвъртото ни дете. Работех усилено, а Елена се грижеше за децата. Честно казано, не ми се прибираше у дома след работа – деца, шум, плач, писъци, претенции на жена ми. Започнахме да се отдалечаваме един от друг.

Една вечер с приятелите ми решихме да отидем в едно кафене да гледаме футболен мач. Там срещнах Вики – млада и красива. Разменихме си телефоните. Тя беше с една година по-голяма от дъщеря ми. Започнахме да се срещаме тайно.

Младата ми любовница, обаче, изискваше много внимание и още повече подаръци. Можеше и да не занеса храна у дома, но с икономисаните пари купувах букет цветя или сладки за Вики. А, когато парите не стигаха залагах злато. Елена имаше много бижута от баба си.

„Искам да живеем заедно. А жена ти и децата пречат на нашето щастие“ – казваше Вики.

Многократно съм мислил за развод. Надявах се, че ще надрасна тази криза. Но Вики е добре облечено момиче, със стройна фигура, а и имаме много теми за разговор. А с жена ми не говорим за нищо друго освен за децата и пари.

Един ден се прибрах и започнах да събирам вещите си мълчаливо.

„Знам, че имаш млада любовница. Не те задържам тук насила. Ще мога да отгледам децата достойно, нямат нужда от такъв жалък баща. Когато обаче осъзнаеш грешката си, ще бъде твърде късно“.

С Вики започнахме да живеем заедно. Всичко вървеше много добре през първия месец. Чувствах се с 10 години по-млад! Но тогава нашата щастлива приказка приключи.

„Искам да живея безгрижно, а не да ти готвя борш за обяд и да стоя цял ден покрай печката. Кога за последен път почивахме? И дори ме е срам да излизам с теб, приятелите ми ще ми се смеят“?

Вики искаше твърде много – ново палто, телефон, ресторанти, клубове. Парите бързо започнаха да свършват, затънах в заеми и дългове. Взех пари назаем от приятели, за да отидем на почивка, купих й скъпо колие и поръчвах храна от ресторанти всеки ден. Плащах за спа центрове и шопинг.

Една вечер се прибрах късно от работа, но никой не ми отвори. Пред вратата имаше голяма чанта, пълна с вещите ми. Така се озовах без покрив над главата си. От съседи разбрах, че момичето си има млад любовник и се преместило при него. Е, тя си намери по-богат мъж.

Но къде да отида аз? За щастие един познат ми позволи да живея в гаража му. Купувах си банички за ядене и носех дрехи втора употреба. Тогава си спомних думите на Елена. Да, това наистина беше най-голямата грешка в живота ми. Замених семейството си за млада любовница.

Не знам как, но един ден, след работа краката ми по някаква причина ме отведоха пред стария апартамент. Лампата светеше в кухнята, чувах как децата ни играят. Почуках на вратата с трепереща ръка.

Елена се беше променила много. И не става въпрос само за фигурата и прическата. Сякаш беше станала по-добра версия на себе си, тя сияеше отвътре. Исках да я прегърна силно, но тя дори не ме погледна.

„Чай? кафе“?

„Дойдох да говоря с теб…“

„За какво? Вече се научих да живея без теб. Имам добра работа, наскоро бях на почивка с децата“.

„Мамо, кой е това“? — попита изненадано синът на Петър.

„Този чичо вече си тръгва. Тичай в стаята си, скоро ще вечеряме“ – каза Елена.

Децата ми не ме познаха.

Вижте още: Жена ми замина на почивка и не се върна повече

„Мястото ти не е тук“.

Но понякога идвам тайно. Гледам как играят синовете ми на детската площадка. От общи приятели знам, че Елена вече има нов съпруг, голямата дъщеря учи в чужбина в частен университет. Но никой от семейството не ми се обажда, дори не ме поздравиха за рождения ден. Иска ми се да мога да върна времето назад. Но е твърде късно за покаяние.

Бихте ли дали втори шанс на такъв мъж? Защо?