Срещнах Стоян през първата година в университета. След 5 години се оженихме. Нямахме стабилни доходи и покрив над главите си. Тогава съпругът ми работеше като куриер, взимаше допълнителни нощни смени, а аз пишех курсови работи и дипломи за студенти по поръчка. Майка му предложи да се преместим в нейния апартамент.

Много съжалявах, че изобщо прекрачих прага на този дом. От сутрин до вечер слушах упреците на свекърва си. Не й харесва начинът, по който разпределям ястията на масата, режа зеленчуците за салатата или просто стъпвам твърде шумно.

„Тя стои вкъщи през цялото време. Кога ще си намери работа? Защо само ти трябва да осигуряваш семейството?“

Тя отказва да приеме факта, че е възможно да се работи и от вкъщи.

Стоян имаше почивен ден и решихме да спим до обяд и след това да излезем. Но в 9 часа сутринта майка му ни събуди.

„Защо още сте в леглото? Хайде, ставайте!“

„Мамо, неделя е почивен ден, остави ни да спим!“

„Това възможно ли е? Трябва ли аз, стара и крехка жена, да чистя къщата, докато вас ви мързи? Тя влезе в спалнята и едва не издърпа възглавниците и завивките от леглото.

На следващия ден вече разглеждахме апартаменти при брокера. Разбира се, цените бяха много високи, но аз съм готова да ям евтина храна и да дам всичките си пари за ремонт, само да не виждам майка му отново.

Да, не ни беше лесно. Работех като чистачка и учителка, не можех да видя очите на Стоян. Но успяхме да направим първата вноска за семейното си гнездо. Признавам си, въздъхнах с облекчение, когато подписахме всички документи.

Щастието ми се помрачи в деня, когато разбрах, че апартаментът ни е собственост на свекърва ми.

Бях шокирана. Оказва се, че Стоян тайно е прехвърлил апартамента на свекърва ми.

„Майка ми тогава ми даде половината сума, но при условие, че тя ще бъде собственик”, извини се мъжът ми.

Тогава много се карахме. На следващия ден на работа ми беше толкова зле, че загубих съзнание. Цикълът ми също закъсняваше. Изтичах до аптеката за тест. Оказа се, че съм бременна. Помислех, че раждането на бебе може да оправи ситуацията със свекървата и тя ще промени поведението си.

Но след раждането на Иван, свекървата идваше почти всеки ден без покана. А ето как изглеждаше нейната помощ:

„Не дръж бебето по този начин. Защо го храниш с такава храна? Не пей приспивна песен с този глас!“

А, ако се опитах да й възразя, винаги чувах фразата: „Ти си никоя тук в този апартамент“.

Накратко, месец по-късно нервите не ми издържаха и вече нямах сили да търпя този цирк. Събрах моите вещи и тези на сина ми и повиках такси.

„Или тя повече няма идва тук, или се разделяме. Не се притеснявай, можеш да виждаш бебето, когато пожелаеш. Но кракът ми няма да стъпи тук.“

Преместих се при родителите си. За щастие майка ми беше адекватен човек и разбираше всичко отлично. Тя ми помагаше с детето, за да мога да си почина или да работя. Така минаха две седмици.

Тогава Стоян почука на вратата. Беше с раница на раменете.

„Ще живеем заедно“, каза той с треперещ, но уверен глас.

Вижте още: Снахата е против синът да ми помага финансово

Оказа се, че свекървата е категорично против да прехвърли апартамента на сина си. Така че Стоян просто й дал ключовете и си тръгнал. Тогава ми беше много жал за него. Все пак майка му избра не сина и внука си, а апартамента.

Разбира се, не можех да го изгоня. Сега живеем с майка ми. А свекървата дори не иска да ни види. Започна да говори против нас пред други роднини.

Поне имаше малко съвест да не каже нищо лошо за внука си.

Бихте ли се опитали да възстановите връзката с такъв роднина? Защо? Кой греши в тази ситуация?