Дори не можех да си помисля, че това може да ми се случи на 49 години, но забременях. Вероятно висшите сили искаха да ми направят такъв подарък.

Съпругът ми и аз се разведохме преди 12 години. Той ме остави заради по-млада жена. Имаме дъщеря, която вече е на 30 години, и петгодишен внук.

Срещнах един мъж в работата. Самият той е от друг град, беше дошъл при нас за обмяна на опит. Постепенно отношенията ни се превърнаха в романтични. Разбрах, че скоро ще си тръгне, така че дори не мислех за нищо сериозно.

Последните няколко месеца цикълът ми беше нередовен. Вече мислех, че климаксът е започнал. Нямах време да прекъсна бременността, защото разбрах едва в четвъртия месец.

Но и да бях разбрала по-рано, нямаше да го направя, защото ми се струва, че самата съдба реши да ми даде още едно дете. Бременността протича добре. Ще имам момиченце. Разбира се, че съм под специално наблюдение заради възрастта, но мисля, че ще родя без усложнения, въпреки че ще направят цезарово сечение.

Голямата ми дъщеря е против бременността ми. Тя ми вдигна скандал, поиска да направя аборт. Дори не можех да си помисля, че дъщеря ми може да ми каже такова нещо.

„Ще родиш, а после, не дай си Боже, да ти се случи нещо, кой тогава ще се грижи за детето?“, попита тя.

Тя също настоя да кажа на бащата на детето за бременността, но не смятам, че това е необходимо. Ако дойде, тогава може би ще му кажа, а може би не. Взех решението сама да отгледам детето. В материално отношение всичко е наред, на работа заемам ръководна длъжност. Мога да взема отпуск по майчинство без проблеми.

Мога да разбера притесненията на дъщеря ми, че ще й се наложи да се грижи за детето като по-голяма сестра. Разбирам обаче и че тя има свое семейство. При нужда ще наема бавачка. Вече помислих за всичко.

Вижте още: Прекалено съм млада да ставам баба

Опитах се да обясня всичко това на дъщеря ми, но тя не иска да говори с мен. Спря да отговаря на обажданията ми. Отидох при нея, но тя дори не отвори вратата.

Много се притеснявам за всичко това, а и внучката ми липсва. Но все пак не спирам да се надявам, че дъщеря ми някой ден ще разбере и ще ми прости и че ще обича и сестра си, която скоро ще се роди.