От първия брак имам дъщеря, която в момента учи в университет. Съпругът ми и аз се разведохме преди 8 години. Почти веднага срещнах Валери. Той също имаше семейство. Дълго време криех връзката ни. Не исках бившият ми да знае за това, а дъщеря ми нямаше да реагира много радостно. С Валери се събрахме, едва когато тя влезе в университет. Той се разведе със съпругата си и се оженихме.

Женени сме от една година. А преди това се срещахме 6 години тайно. От първия си брак има две деца – пораснала дъщеря и малък син.

След развода настоящият ми съпруг научи за изневярата на жена си. Той беше толкова ядосан, че иска да й вземе детето. Сега бебето живее при нас. В крайна сметка не бях особено против. От друга страна, нямах избор. Разбрахме се, че няма да имаме общи деца. Той има син и това е достатъчно.

Накратко, бях готова да помагам с грижите за детето. Но това не е всичко. Оказа се, че чуждо дете не се приема толкова лесно. Често бях разочарована и нервна. Така че аз и съпругът ми решихме да дадем бебето на баба му – свекърва ми. Тя не беше много доволна, но накрая се съгласи. Но това не е всичко.

Съпругът ми настоява да заделим известна сума от заплатите и да я даваме на свекърва ми. Нямам нищо против бащата да се грижи за сина си, но аз не съм длъжна с нищо на това дете. За мен това дете е просто никой. Защо трябва да му давам част от доходите си? Това е отговорност на бащата и майката.

Вижте още: Децата си отидоха

Мъжът ми дори не иска да подаде молба за издръжка. Казва, че не иска да се свързва с бившата си. Разбирам го донякъде, но разбитото сърце няма нищо общо с финансите.

Съгласни ли сте с позицията на жената?