Омъжих се за Стефан, когато бях бременна в петия месец. Той е по-млад от мен, но разликата във възрастта изобщо не ме притеснява. Имаме много общи неща и се обичаме.

Свекървата не ме хареса още при запознанството ни. Не искаше да става баба. Освен това дъщеря й по това време беше само на 3 години – каква „баба“ е тя?

Опитах се да не й обръщам внимание, все пак се ожених за Стефан, а не за майка му. Освен това живеехме отделно в апартамента, който баща ми ми подари за 18-ия ми рожден ден. Всъщност не общувах със свекърва си, така че съпругът ми я посещаваше сам.

След раждането на сина ни започна истинският кошмар. Свекървата започна да идва всеки ден при нас и да ми оставя дъщеря си. Детската градина беше затворена заради ремонт, но тя трябва да работи. Съгласих се да й помогна. Детето беше послушно, така че нямах особени проблеми с него. Въпреки това бях много уморена, защото синът ми беше палав и изискваше внимание. Ремонтът на градината приключи, само проблемите си останаха.

Онзи ден свекърва ми доведе дъщеря си с температура. Ядосах се. Имам бебе. Ако се зарази, какво ще правя?

Свекървата ми отговори, че няма страшно, има лекари и лекарства.

Вижте още: Родителите ми се отрекоха от мен

Казах й да си вземе болничен, да остане с дъщеря си, докато се излекува и тогава да я доведе. Няма да рискувам здравето на сина си.

Няма да споменавам всички обидни думи, които чух, но свекървата си тръгна все пак. Веднага обясних всичко на съпруга си, така че майка му да не е първата, която разказва за тази случка. Той ме подкрепи и каза, че съм постъпила правилно.

А сега свекървата разпространява клюки и разказва на всички, че съм я изгонила с болно дете.