Баща ми почина, когато майка ми беше на 46 години и оттогава тя живее сама.

Миналата пролет майка ми навърши 60 години. Заради възрастта си тя не се омъжи повторно, но общува с някакъв мъж. Петър идва при майка ми за няколко дни, не повече от четири, и след това се връща в селото си за две или три седмици. И така това продължи доста дълго.

Разделих се със съпруга ми. Останах да живея с дъщеря ми в малък едностаен апартамент. След време тя се омъжи и роди дете. Когато станах баба, нямаше достатъчно място в апартамента.

Младото семейство реши да наеме отделен апартамент. Майка ми има тристаен апартамент, който остана на двете ни след смъртта на баща ми. Реших да предложа на майка ми да се премести при мен, а общия ни апартамент да дам на дъщеря ми, защото имат малко дете. Честно казано, не очаквах, че майка ми ще реагира така остро.

Свикнала да живее сама и нямало да се разбира с мен под един покрив. Това е много егоистично от нейна страна. И двете живеем в собствени апартаменти, а дъщеря ми трябва да живее под наем.

Реших да се преместя при майка ми, защото по документи половината апартамент е мой. А дъщеря ми и нейното семейство ще живеят в моя малък апартамент.

Сега майка ми не ми говори, храни се сама, не се обажда и не посещава дъщеря ми и не обръща внимание на правнучката си.

Не съм свикнала с такива взаимоотношения. Вчера й казах, че или ще промени решението си, или трябва да продадем апартамента и да разделим парите поравно.