Когато майка ми ни напусна, бях само на 10 години. Баща ми не можеше да живее сам, дори не можеше да изпържи яйца.

Не знам защо майка ми реши да ни напусне. Очевидно беше уморена от този начин на живот.

Научих се да готвя и да чистя. Всички домашни задължения вършех сама, трябваше да забравя за ученето.

Баща ми беше неспокоен на работа с дни, така че се справях сама с всичко. Беше ми много трудно. Освен това всички
деца играеха, а аз трябваше да готвя.

Четири години по-късно баща ми доведе у дома втората си съпруга. Мислех, че животът ни ще се подобри с идването й, но много грешах. Тя не обичаше да чисти. Дори ме наказваше.

Когато се появи в нашето семейство се появиха и проблеми с парите.

Мащехата ми харчеше всички пари за дрехи и козметика, друго не я интересуваше.

Тя дори не ми даваше пари за училище. Търпението ми се изчерпа. Мащехата ми не ми даде пари дори да си купя рокля за бала, защото искаше да ходи на море.

Баща ми не й противоречеше, той се подчиняваше на тази жена.

Намерих си работа на непълен работен ден и се изнесох от вкъщи.

Баща ми дори не се интересуваше от мен, явно без мен му е било по-лесно.

След известно време дори си отворих собствено студио. През цялото това време баща ми отново не се интересуваше от мен.

Преди няколко години мащехата ми се обади и каза, че баща ми е болен.

Беше на легло. Лекарите не даваха гаранции. Реших да отида, за да не се обвинявам после.

Той ми заяви със спокоен тон, че трябва да се грижа за него. Исках да откажа, но после съжалих.

Казах, че ще помогна, ако прехвърли апартамента на мен или децата ми. Той започна да ми крещи, че къщата била на жена му и не трябва да я искам.

„Ти си никоя тук“ – крещеше ми той.

Апартаментът остана на мащехата ми. Тя дори го изгони на хотел. Не дойде и на погребението на баща ми.