Баба ми ме отгледа от седемгодишна. Родителите ми починаха в катастрофа. Тя много ме обичаше и правеше всичко за мен.

На 19 години се влюбих, омъжих се и се преместих да живея в апартамента на мъжа ми.

Никога не забравих баба, която ме даряваше с толкова много обич.

Идвах при нея всеки ден поне за няколко минути. Носех й нещо вкусно за ядене или просто си говорехме.

Когато баба почина, спрях да ходя в апартамента.

Едва след година реших да отида там.

По ъглите висяха паяжини. Пуснах радиото, за да прогоня болезнените спомени.

Отворих прозореца, за да влезе малко чист въздух. Когато отворих вратата на килера, ахнах от изненада.

В кутиите имаше много ценни неща. Имаше комплект сребърни прибори, който никога не беше отварян. Имаше и много кристални вази и чаши, които никога не бях виждала.

Имаше кутия, пълна със сребърни бижута.

Доколкото си спомням, баба ми никога не е носила бижута. Имаше и много кутии с маркови обувки, също чисто нови, рокли от различни стилове и различни материи.

Не помня баба ми да е носила нито една от тях.

Това е цяло съкровище, никога не съм виждала толкова елегантни неща.

Струва ми се, че баба ми все чакаше подходящия момент, когато не трябваше да се грижи за мен. Тя отлагаше не само носенето на новите си дрехи, но и връзката с мъж. А животът тече с неизбежна скорост.

Трябва да живеем сега. Бъдете обичани и обичайте. Носете най-хубавите си дрехи. Облечете любимата си пижама или рокля. Насладете се на най-добрите неща, защото никой не знае какво ще донесе утрешният ден или дали някога ще дойде.