Аз съм единствено дете в семейството. Родителите ми се погрижиха да имам всичко, от което се нуждая. Когато навърших пълнолетие, ми купиха апартамент в новопостроена сграда.

А, когато се омъжих, искаха да продадат едностайния апартамент и да купят тристаен апартамент.

Отначало бракът ми вървеше много добре. И двамата имахме добра работа, излизахме заедно от вкъщи сутрин, връщахме се щастливи вечер. Разхождахме се в парка, излизахме с приятели.

Забременях и всичко се промени. Свекърва ми започна да ни посещава почти всеки ден.

Тя смяташе, че трябва да ни подготви за това важно събитие. Говореше с мен като с дете, учеше по ме колко да ям, по колко да спя и по колко да се разхождам. Тогава
започна по-сериозната подготовка. Бъдещата баба започна да носи в апартамента ни разни неща, които според нея щели да са нужни, когато се роди детето.

Един ден тя донесе цяла торба със стари играчки. Бяха износени на места, дори скъсани. Не издържах и й казах, че не искам домът ми да се превръща в сметище. Точно в този момент съпругът ми влезе в стаята и чу целия разговор.

Той беше разстроен от думите ми. Майка му ни желаела само доброто. Скарахме се.

„Отнасяш се с майка ми с неуважение, а това означава, че не уважаваш и мен. Нямаш право да говориш така с нея. Много съм разстроен от поведението ти. Ще подам молба за развод.“

Бременна съм в седмия месец и не знам как да постъпя, не съм очаквала това от съпруга си.