Омъжена съм от 12 години. В началото трябваше да живеем при родителите на съпруга ми. И когато баба ми остави апартамент, се преместихме. Бяхме много щастливи, защото винаги сме мечтали за собствено гнездо. Исках да съм господарката на дома и да не се приспособявам към никого.

За да помогне на най-малкия си син, свекървата продаде апартамента и му даде всички пари. След това, тя замина да работи в чужбина. Живя там дълги години и само от време на време ни посещаваше. Спечелените пари даваше на най-малкия си син, а на нас изпращаше различни продукти веднъж годишно. За което й бяхме благодарни и също й изпращахме различни колети.

След 10 години свекървата реши да се върне в родината си. Но няма къде да живее. Най-малкият син изхарчи всички пари и се премести при родителите на жена си. Естествено не могат да приемат и нея.

Свекървата реши, че не е проблем да живее с нас. Но апартаментът е двустаен и няма абсолютно никакво свободно място. Не искам синът ми да дели стаята си с баба си. Това е негова лична територия, така че не съм съгласна с подобно развитие на събитията.

Не може да си наеме апартамент, защото няма пари. Малкият й син каза, че не може да й помогне по никакъв начин. Виждате ли, той трябва да помисли за семейството си.

Не искам да приемам свекърва си у дома, но съвестта не ми позволява да я оставя на улицата.

Какво бихте направили на мое място?