Когато бях малка, не разбирах какво прави мама. В дома ни винаги имаше много хора, познати и непознати, далечни и близки роднини.

Смятах, че мама е добросъвестна дама, която се занимава с много сериозен бизнес. Всички казваха на майка ми, че тя е последната им надежда, техният спасител.

Една жена трябваше да откъсне мъжа си от любовницата си, една снаха беше бездетна, друга дъщеря беше върната у дома, един съпруг беше алкохолик и т.н. Майка ми помагаше на всички, тя се занимаваше с такава мултипрофесионална работа. Гордеех се, че мама е толкова силна и способна, че успява да помага на всички.

Омъжих се на 19 години, но бракът ми не беше това, за което съм си мечтала. Съпругът ми пиеше, освен това ме биеше. Върнах се у дома. Казах на майка ми, че е време да помогне на собствената си дъщеря. Тя ме погледна, засмя се и каза: „И ти ли вярваш?“

Такива жени като нея се правят на толкова могъщи, но не могат да помогнат на собствените си деца? Надявам се разбирате какво имам предвид.