Майка ми е на 73 години. Дава ми круши и казва извинително:

– Не са много красиви, но са много вкусни! И особено домашни, без химия, обичате круши, така че вземете.

Вземам ги. И аз също ще взема консерва с мляко. Защото го обичам. А мама винаги го има в хладилника, поне една консерва.

— Преди да си тръгнеш вдругиден, можеш да дойдеш да вечеряш още няколко пъти.

Излизам навън, качвам се в колата и тръгвам.

Пак пътувам някъде. Минавам по градове и села. Сменям часовите зони. Когато мога, се отбивам при майка ми. След всички тези задължения. След кафе с приятелки и маникюр в салона. Нося нещо вкусно, питам набързо как са, слушам жадно – какво правят заедно с баща ми и какво ново?

Подхождам иронично към тревогите на родителите си. И пак тръгвам – тичам към работата си.

Майка ми със сигурност ще ми каже, че ходя полугола, не си покривам врата, та не мога да се отърва така лесно от кашлицата. Казва ми, че работя много и че е време да намаля темпото. Съгласна съм с нея. Животът е толкова сложен и страшен, затова не мога да ходя толкова често.

Живеем на 40 километра една от друга. Чуваме се редовно по телефона и спокойно изслушвам подробните й разкази за базара, за сестра ми, която живее в друго село и се чувства съвсем сама. Научавам и за магданоза, който е поникнал след дъжда и че трябва да се реже, и че са поникнали домати, въпреки че са още зелени, защото е сухо, и че котката Мики е загубила око, защото се е катерила някъде навън…

Не ми пука. И ми се струва, че нищо важно не се случва в живота й. Аз също се дразня малко, като се оплаква от различни болки и я питам, буквално я моля да отиде на лекар и да се прегледа, но накрая тя започва да ме обвинява, че не съм лекар и откъде знам от какво е болна и какво лекарство трябва да вземе?

И майка ми изведнъж ми казва толкова жално: „Е, кого ще съдя, ако не теб? …

И замръзвам с телефона в ръка и разбирам, че това е рядкост. И това, че звучният и висок глас на мобилния й принадлежи, и всички онези думи и фрази, и вечният ни спор кой от двама ни е прав, и изясняването на отношения с пуловер или без, и нейните знания, и моето образование – всичко това е нашият живот. Този, който е тук и сега…

Ще ги изненадам и ще дойда на гости „непланирано“. Мама има време да ми изпържи рибата, татко наряза диня и искаше да налее „младо вино“. Не мога да пия, шофирам. Та той си наля, хвалеше се. Смеехме се.

Увих се в пуловера на майка ми, студено ми е. Мама скача, включва фурната, за да „загрее малко кухнята“. И аз отново съм онова момиченце, което има всичко в идеален ред. И всичко е вкусно. И ми е топло. Няма проблем…

Мамо-мамо, моля те живей дълго, защото не мога да си представя какво ще е да не чувам гласа ти по телефона, защото не знам какво ще е без твоята кухня, където ти ми приготви вечеря и опитах да запазя дома топъл…

Показвайте любовта си към родителите си, докато са живи! Те няма да са вечни. Грижете се за тях!

За още интересни истории, последвайте ни и харесайте страницата ни във Фейсбук!