Още помня как на младини мечтаех да живея в столицата, да бъда градска дама. Винаги с маникюр, с перфектен стайлинг и перфектна форма. Но знаете как, любовта си е любов. Аз се влюбих в един човек от селото, отидох да живея при него. Така мечтите ми се срутиха на пух и прах, но намерих истинска подкрепа и любов. Какво друго ти трябва в този живот.

Имаме син и дъщеря. Дъщеря ни е с 8 години по-голяма от сина ни. От детството си мечтаеше да замине да живее в града. Погледнах Анна и си спомних себе си, помислих си колко много прилича на мен. Затова с мъжа ми трупахме пари още от детството й, за да можем да я изпратим да учи в столицата.

Анна порасна, отиде в София. О, колко много се гордеехме с дъщеря ни. Да, беше ни трудно да й плащаме следването, както и да я издържаме. Но бяхме сигурни, че дъщеря ни ще завърши обучението си, ще има добра работа и ще помага на брат си. Да, и ще ни помага, когато остареем.

През годините на обучение Анна се прибира само два пъти. Всички ми казваха, че има какво да научим за дъщеря ни , но ние не се обиждахме. Междувременно постоянно й изпращахме пари. Бедният Иван, братът на Анна, нашият син, беше лишен от много неща – всичко в името на образованието на по-голямата му сестра. Но дори Иван разбираше, че е необходимо и за доброто.

След университета Анна получи добра работа. Всички я чакахме на гости, но тя не идваше – отново беше постоянно заета. И тогава тя ми каза по телефона, че има гадже. Момчето е с десет години по-голямо. Не разбрах всичко, но не й казах нищо. Дъщеря ни каза, че много го обича, той е уважаван столичен бизнесмен. Ми добре.

След това нямаше новини от дъщеря ни няколко месеца. Един ден тя се обади и каза, че вече е омъжена. С мъжа й имаха сватба, но не ни поканиха. Не ни поканиха, защото там всички са от богати семейства, а ние какво да правим там, хора от едно нескопосано село. Когато попитах кога ще се прибере вкъщи за да ни види, тя отново отговори, че е заета. Така разбрах, че сме загубили дъщеря си. Онази Анна, която възпитах и ​​отгледах, за която жертвахме всичко – нея вече я нямаше!

Вие какво мислите? Как трябва да реагирам? Как да живея? Какво да и кажа?

За още истории, последвайте ни и харесайте страницата ни във Фейсбук!