Най-малката ми дъщеря, Мария, се омъжи преди няколко месеца. Тогава тя и зет ми нямаха пари за собствен апартамент, така че с радост позволих на младоженците да живеят в моята къща. Има много място, има за всички, дадох им втория етаж. И честно казано, не исках да пускам дъщеря си, защото тогава щях да остане сама в тази голяма къща. Не обичам самотата.

Надявах се, че в знак на благодарност децата ще ми помогнат в домакинството и в градината. Вече съм възрастен човек, понякога ми е трудно да стана от леглото. Вече си представях как ще прекарваме семейните вечери заедно, ще гледам внуците, ще има радост и хармония в тази къща.

Първият месец беше сравнително добре, нямах оплаквания от младоженците. След това обаче всичко се промени.

Зетят Петър винаги се прибираше ядосан от работа. Не сприраше да се кара с мен за всяко дребно нещо, което го дразнеше.

– Защо къщата е толкова мръсна? А къде ми е вечерята, гладен съм! Седя ли цял ден? – скара ми се той.

Въпреки че от сутринта се въртях около печката, защото апетитът на му беше огромен. В хладилника винаги имаше супа, десерти и салати. Все още намирах време да изпека нещо сладко.

Първоначално си мислех, че имаме различни характери и че с времето ще свикнем един с друг. Но той дори веднъж не ми благодари за вкусната вечеря, винаги мърмореше нещо под носа си и затръшваше силно вратата. Веднъж дори, го чух да се оплаква на дъщеря ми от мен.

Още преди сватбата Мария каза, че сама ще купува хранителни стоки и ще плаща сметките с Петър. Нямах нищо против, защото пенсията ми едва стигаше. Зет ми работи като заместник-директор, наскоро си купиха голяма кола, дъщерята също има добра работа. Накратко, имат много пари, не си отказват нищо.

Относно сметките нямах оплаквания, всичко се плащаше навреме, дори интернет и кабелна телевизия имахме. Всеки път обаче ме тормозеха за хранителните продукти.

– Защо да ходя до супермаркета, като имамe зеленчукова градина? Сготви нещо от картофи, направете салата, няма да харча пари и за това – отговори Петър.

А дъщеря ми го подкрепяше във всичко:

-Наистина, тук имаме домати и краставици за салата, сега можете да изпържим картофите и ще стане вкусна вечеря.

Е, освен продукти за ядене, тази къща се нуждае и от консумативи. За сега аз плащах всички разходи за прах за пране, препарати и много други неща. Честно казано, ако не бяха парите на голямата ми дъщеря, която от 10 години работи в Италия, не знам какво щях да правя. Таня все още понякога праща олио, кафе, макарони, сладкиши. Но зет ми ги яде, защото всичко е общо. Не искам да казвам нищо на дъщеря ми, да не създавам проблеми в семейството.

Тя внимателно ми напомни:

-Мамо, разбираш ли, че в момента спестяваме всички пари, за да си купим апартамент. Хубаво е да живеем с теб, но искаме да имаме собствено семейно гнездо. Ето защо спестяваме толкова много от всичко – безразлично ми отговори тя.

Ето защо реших директно да говоря с Петър. Днес вечеряхме заедно, така че беше чудесен момент.

– Вие двамата работите, имате големи заплати, а аз получавам мизерна пенсия. Защо трябва да спестявам от собствените си нужди, да купувам евтини лекарства и дрехи втора употреба, за да можете вие да живеете удобно после? На стари години искам да живея спокойно в изобилие, а не да броя всяка стотинка.

Тогава зет ми много се ядоса. Дори не довърши вечерята си, стана от масата и започна да си събира нещата.

-Местим се, не искам да живея с такъв скъперник, който е готов да ни вземе и последните пари! – извика Петър.

Дъщерята, като малко кученце, веднага хукна след него. Само за минути те изнесоха телевизора, дрехите от къщата и дори не се поколебаха да вземат пакет масло, яйца и олио от хладилника.

-Това го купих със собствени пари, каза зетят.

Запалиха колата и потеглиха. На следващия ден се опитах да се помиря с тях, но никой не ми вдигаше телефона. По това време оставаха още три седмици до пенсия, а в портфейла ми имаше само 20 лева. За щастие голямата ми дъщеря, Таня, отново ми помогна, като ми изпрати триста евро от Италия. Добре, че поне една от дъщерите ми е добър човек с добро сърце.

Тъжно е, че моята Мария, избра такъв нагъл скъперник, като Петър. Страх ме е, да не я остави някой ден и да вземе всички техни спестени пари. В чуждо семейство обаче, няма да влизам със съветите си. Те са възрастни, нека сами си решават финансовите проблеми.

Подкрепяте ли това мнение? Какво бихте посъветвали една баба да направи в такава ситуация?

Не забравяйте да харесате или да последвате страницата ни във Фейсбук, за да виждате нови истории всеки ден!