Отидох на сватба, един човек се приближи до мен и ме попита дали бих искала да танцувам с него. Аз разбира се отказах, но той беше доста настоятелен и накрая се съгласих. Беше сватбата на един наш роднина, поканиха ни и не можах да откажа, въпреки че не исках да ходя, те са далечни роднини.

Не познавах никого, много ме е срам в такива ситуации, отивам на сватба и не познавам никого. Не мърдах от мястото си и чаках да мине сватбата. Бях сама, нямаше никой от нашето семейство с мен. Един от приятелите на младоженеца се приближи към мен и започна да ме убеждава да танцувам с него.

Не исках, нямах абсолютно никакво настроение да танцувам. Когато видя, че съм много упорита и не искам да танцувам, дойде, прегърна ме и ме заведе на дансинга. Нямате представа какъв срам изпитах в този момент. Всички ме гледаха. И тогава, след сватбата, всичко се промени много.

Започнахме да излизаме, беше ни приятно да прекарваме време заедно, харесахме се. Не след дълго се сгодихме. Кой би си помислил, че този инцидент може да промени толкова много в живота ми.