Любовта ни среща в най-неочакваните моменти и форми, и понякога ни изправя пред трудни морални и етични дилеми. Не съм си представяла, че мога да обичам женен мъж и че ще искам да разбия едно голямо семейство до този момент.

Аз съм почти на 40 години. Вече няколко пъти се разочаровах от мъжете и от собствения си живот. Три пъти имах сериозна връзка, но не се омъжих за нито един от мъжете си. Всеки от тях искаше да напусна работата си, да се погрижа за семейните дела и да се посветя само на него. Категорично това не ми харесва. Искам да работя, да се развивам, затова ги напуснах.

Сега в живота ми се появи идеален мъж. Той е малко по-голям от мен. Умен, успешен, свестен, учтив, привлекателен, богат. Запознахме се на работа. И двамата сме ангажирани в областта на компютърните технологии и нашите компании ни възложиха да реализираме съвместен проект. Отначало комуникацията ни беше чисто служебна, но ми се налагаше да оставам до късно повече от веднъж, докато работех по проекта.

Понякога ядем заедно, понякога пием кафе и чай и говорим, не само за работа. Оказа се, че и двамата се интересуваме от конна езда и фотография, харесваме еднаква музика. Е, разбрах и че е женен и има две деца. Очевидно подобен идеал едва ли ще бъде свободен. Дори не съм си помисляла да му развалям семейството.

Бяхме много привлечени един от друг, оставахме до късно на работа вечер все по-често, беше ни много интересно да сме заедно. Така се влюбихме. Виждахме се все по-често в и извън офиса.

Отначало всичко беше наред, но после си помислих дали е възможно да предаде жената, с която вече 23 години споделя живота си. Ако няма любов, оправдано ли е да има брак, в който хората просто са свикнали един с друг и се търпят в името на децата? Все още ли е по-добре за тях, ако няма повече любов между майка и баща? Те определено ще забележат неискреността и преструвките.

Тези дни моят любим човек остана с мен цяла нощ. Събудих се и усетих, че искам винаги да се събуждам и да спя в ръцете му. Казах му всичко, което мисля и чувствам. Той отговори, че съм му много скъпа, иска да бъде с мен, но не може да остави децата си. Тогава му отвърнах, че той никога няма да ги остави. Готова съм да приема децата му като свои. Те винаги ще бъдат негови деца и той винаги ще бъде техен баща.

Ако ме обича, значи не обича жена си. Никога не съм мислила, че ще обичам женен мъж. Не издържам, но не мога да се откажа. Нима нашето щастие не е най-важно?

За още истории, последвайте ни и харесайте страницата ни във Фейсбук!