Синът ми е на 15 години, който до 14-годишна възраст отглеждах сама, защото се разделих с баща му още преди раждането.

След развода бившият ми съпруг се премести в друга държава, като същевременно помогаше финансово на детето. Синът ми е вече голямо момче и преди около година реших да го изпратя при баща му да учи в същия град. Баща му и аз взехме съвместно решението и синът ми се премести в къщата на баща си и новата му съпруга.

Бившият ми мъж има три деца от новата си жена. С тях живее и 10-годишната дъщеря на новата му съпруга от първия брак, която бившият ми приема като своя.

Но се оказа, че новата му съпруга не приема сина ми и от самото начало беше против решението на съпруга си. Постоянно презира сина ми и не го крие.

Няколко пъти сина ми е чувал как тя говори с приятелки по телефона, за него, неща, които не отговарят на действителността.

Боли ме, че тя не обича сина ми. Той е спокойно дете, винаги помага на всички. Бившият ми съпруг работи през цялия ден и не се грижи за отглеждането на децата, това се прави от настоящата му съпруга.

Детето ми трябва постоянно да общува с тази жена и да я моли за помощ. Тя се дразни и ядосва на сина ми и му казва да си решава проблемите сам. Отказва да готви това, което сина ми обича, не глади дрехите му, казва, че може сам да се глади, въпреки че синът ми почти няма свободно време заради училището.

Той наистина иска да завърши образованието си там, иска да влезе след това в университета. Но не знам какво да правя, за да не се пречупи психически. В началото го подкрепях и го убеждавах да бъде търпелив, но сега не знам как да помогна на детето си.

За още интересни истории, последвайте ни и харесайте страницата ни във Фейсбук!