Пускате вечерта новините и разбирате в какво ужасно и бурно време живеете. Но отчаянието не си струва, трябва да контролираме емоциите си. Както беше написано на печата на цар Соломон: „И това ще мине“. Основното нещо е да не се разпадате психологически и да стоите здраво на краката си. Докато вътрешният огън не угасне, всичко може да се носи. За това не е необходимо да бягате при скъпи психолози. Просто трябва да запазите вътрешния си мир и да помните, че животът продължава.

Мога да кажа, че взех съпруга си насила. Да, той имаше друга преди мен, но аз спечелих сърцето му. Камен се раздели с тази жена, въпреки че беше по-привлекателна от мен в много отношения: висока, слаба, с красива коса. Не си мислете, аз не се смятам за грозна, но гледам истината в очите. Поради тази причина бързо разбрах, че мъжът, когото обича, скоро ще се умори да бъде с красива, глупава жена. Ето, аз поех инициативата.

Не сме се срещали дълго време, 8 месеца. После се оженихме. Взех предвид и това: много възрастни жени ме предупредиха, че мъжете се променят след брака. Той става мързелив, изисква повече, става по-малко романтичен. Веднага щом започнахме да живеем заедно, нарочно започнах да повишавам изискванията си. При такъв малък стрес няма да ви хрумне да поставите чорапи или чинии в апартамента. Затова не се чувствах като домашна прислужница. Който чете, да си вземе бележка.

Заплатата на детски терапевт не можеше да си позволи голяма сума пари. Камен работи тази професия. Мислех къде и как да спечеля повече. Такива мисли ме дразнеха, така че в един момент семейната атмосфера се влоши. Съпругът ми не можеше да се види в бизнеса: учил ли е за нищо? Нямах бюджет, за да започна нещо сериозно. Продавам само артикули поръчани от Китай. Трябваше да взема мерки.

Най-очевидното решение беше да замина в чужбина. Ще работя 1-2 години, за да си върна парите и да започна нещо сериозно. Така си мислех. Вземането на заем от банката беше безполезно: не ми дадоха необходимата сума, а лихвата беше висока. Затова да замина да работя в чужбина, докато съм млада, ми се струваше единственото правилно решение. Съпругът ми се съгласи, той самият не искаше да ходи. Не знае езика и по-трудно човек си намира работа.

През първата си година в чужбина спечелих добри пари и срещнах интересни познати. Интересен в смисъл, че бих могла да правя бизнес с тези хора, когато се върна в родината си. Сериозно, богатите хора в чужбина са различни от нас. Те нямат целия този патос и враждебност. Те се радват да помогнат с нещо. В разумни граници можете да споделите своя план и да очаквате съвет или помощ.

Ето защо, когато се прибрах за малко, бях в добро настроение. Съпругът ми ме посрещна добре, изглежда много му липсвах и се интересуваше от моите новини. Не сгреших, както правят нашите жени, когато идват от чужбина. Не донесох много подаръци за близките си, купих продукти от среден сегмент, които са на достъпни цени там. Не харчих почти никакви пари.

Освен това Камен ми подготви романтична изненада. През няколкото седмици, когато бях вкъщи, няколко пъти вечеряхме в ресторант. Вкъщи съпругата готви, пере и т.н. Всичко за сметка на мъжа ми, просто си починах и събрах сили. Признавам, изобщо не се чувствах уморена. Връщането на работа беше нормално за мен. Нямаше отрицателни емоции, исках бързо да разбера всичко и да започна работа.

6 месеца след завръщането ми в чужбина ми съобщиха неприятна новина. Приятелка видяла Камен с друга жена. Нищо, не съм свикнала с безпричинна ревност, но беше нещо друго. Според Дани, Камен не се е държал с нея като с познат: те се смеели, прегръщали се, държали се като двойка. Ситуацията не можеше да бъде пренебрегната.

Говорих с моя работодател, който ми стана приятел през това време, и реших да се прибера веднага. Поне за няколко дни, за да разбера какво се е случило. Разбира се, говорех със съпруга си по телефона, но не казах нищо за разговора с моята приятелка. Взех си билетите, извиних се на всички, които предадох по време на работа, и отлетях у дома.

Не можех да контролирам нервите си. Почти си загубих чантата с карти, телефон и всичко останало на летището. Благодарение на Бога всичко се разреши. Почти забравих, че когато се прибрах вкъщи, SIM картата ми можеше да сигнализира на Камен, че аз, като обаждащ се, съм в родната си страна. В паника извадих всичко и я смених. Това също е стрес. Отваряйки вратата на апартамента си, се подготвих за най-лошото, но не можех да го предвидя напълно.

В кухнята ме пресрещна младо момиче с тънко палто с изплашени широко отворени очи. Тя пиеше шампанско от чашата ми и се опитваше да се усмихне нервно. Всичко е ясно, не съм дошла тук напразно. Камен лежеше гол в стаята. Когато успях да го събудя, той не повярва на очите си. Той се опита да ме успокои и същевременно да се нагоди в ролята на жертва: беше толкова самотен!

Момичето се приготви за около минута и половина, избяга от къщата и тръгна в неизвестна посока. Огледах се и видях, че тук тя и съпругът ми са били заедно повече от един ден. Подложих съпруга си на студен душ и го изчаках да се събуди. След 5-10 минути стана възможно да се говори.

Парите, които спечелих през първата година, бяха почти напълно изхарчени. За тази жена с големи очи. Както се оказа, той нямаше нито една такава жена. На Камен му омръзнало да живее сам и решил да се позабавлява. Той знаеше къде съм оставил спестяванията.

Това беше краят на нашия брак. Вечерта Камен, както и вещите му, изчезнаха от апартамента ми.

Още съм си вкъщи, не успях да се съвзема от шока. Никога не съм мислила, че емоциите ми ще ме предадат. Работодателят ми все още се надява, че ще се върна и пиша от време на време. В момента ми се случват много неща: развод, преговори с адвокати за моята ситуация (въпреки че са в задънена улица) и морално възстановяване. Нямам сила да контролирам емоциите си, само гадене и негодувание. Дано скоро да дойда на себе си, но засега съм в депресия. Бракът е най-лошото нещо, което ми се е случвало в живота.

За още интересни истории, последвайте ни и харесайте страницата ни във Фейсбук!