Живея с годеника си Иван от 4 години, скоро ще се женим. През цялото това време живеехме с родителите му. Сега временно се преместихме при мен. Работихме и събирахме пари за сватбата, за „Черния ден“. Мислехме, че е по-важно от това да наемем апартамент и да дадем луда сума пари на непознат.

Родителите на Иван ни обещаха, че след брака ще ни дадат един от апартаментите или ще ни помогнат да си купим апартамент. Казаха, че наемането в нашата ситуация е глупаво. Чакахме 4 години, не смеехме да питаме. Тогава им казахме за датата на сватбата. Мислехме, че нещо ще се промени. Все още има мълчание от тяхна страна, сякаш нямаше обещание.

Родителите на Иван са наследили 2 апартамента, които дават под наем. Те живеят в третия. Държат се така, сякаш не са длъжни и нямат дълг. Иван напомни на родителите си за доброволното си обещание, защото скоро предстои сватба. Той директно попита: Може ли да живеем в един от апартаментите, както планирахме? Отговор: Всичко има своето време. В колко часа?

Родителите ми ни помагат с каквото могат. За съжаление не могат да помогнат с апартамента. Не са наследили нищо, изкарвали са пари за собствен апартамент и са правили ремонти, докато са се грижили за старите си и болни родители. Ако имаха толкова недвижими имоти, нямаше да ни оставят „да чакаме подарък“ и нямаше да ни разрешат да даваме под наем.

Търпението ми се изчерпа. Определено няма да се върна при родителите на Иван. Тази жена (свекървата) е ужасна жена. Беше просто невъзможно да се живее в техния апартамент. Жената трябва да знае как да управлява семейните дела, къщата трябва да мирише на чистота и вкусна храна, а не на храна. Когато започнахме да живеем заедно, аз се отървах от хлебарките, измих всичко и подредих кашата, разбира се, което ми беше позволено.

Докато живееше с мен, Иван разбра какво е чистота и уют у дома. Той ми благодари, че апартаментът се е променил, че са се появили вкусни ястия, които никога преди не е ял. Сега не е необходимо да сте професионален готвач. В интернет има рецепти за всеки вкус и бюджет. Но ми омръзна постоянното обслужване и се преместихме.

Директно казах на Иван, че се дразня от неподредеността на майка му и че трябва да поддържам къщата чиста, където живеят хора, които не са свикнали с тази чистота и не ценят труда ми. И аз не искам да се връщам. Разбирам, че това разваля отношенията ни. Стигнахме до извода, че ще се преместим в апартамент под наем след 2 дни след сватбата.

Свекървата не разбира ли, че да наемеш апартамент е трудно, ако нямаш добри доходи? Вече някак си я мразя. Все пак тя е майка, самата тя е била млада и е молила за помощ. Тя е придобила тези апартаменти не със собствен труд. Ако беше заслужено с техния труд, нямаше да си обърна езика да искам нещо. Умея да ценя труда на другите.

Наистина не искам тя да влиза в апартамента, който наемам. Вече виждам лицето и на вратата. Какво ще ми препоръчате?