Живот на село

Как историята на една 85-годишна жена може да промени представата ни за истинско щастие? Това ви предлагаме да разберете, днес.

Здравейте всички. Казвам се Юлия, на 36 години. Баща ми беше моряк, така че имах жажда за приключения и пътешествия от ранна възраст. Дълго време не вярвах, че мечтата ми някога ще се сбъдне, но по волята на съдбата все пак се случи.

Обичам да пътувам с колата си до малки градчета и села. И често вземам на стоп различни хора. Именно от тях научавам най-интересните факти за живота на местните. Тези хора правят пътуванията ми толкова цветни и незабравими.

Днес искам да ви разкажа за една от тези срещи.

Наскоро реших да отида в родния си край. Исках да посетя селото, където прекарах цялото си детство.

Няколко километра преди селото забелязах самотна старица, която бавно вървеше по пътя. Тя се съгласи да ми прави компания. Оказа се, че нейното село е точно до моето, така че дори не се наложи да сменям посоката на маршрута си.

Когато бабата се настани на пътническата седалка, започнах да я разпитвам за живота и защо върви сама пеша.

Тя каза, че изкарва прехраната си с плетене. Два пъти месечно излизала на пазара. Днес току-що продала 5 от най-добрите си творби. И вървяла пеша, тъй като нямало директни автобуси до селото. Така че трябвало да се прибера по някакъв начин.

Разказът беше толкова оживен и богат, че останах изумена. Бабата говореше за всички неудобства и ежедневни неприятности с усмивка, а понякога дори избухваше в смях. Дори не забелязах как мина времето.

При пристигането попитах моята съпътница как успява да запази такова позитивно отношение въпреки всички трудности, с които трябва да се справи. И се поинтересувах защо не иска да се премести при внуците си, които постоянно я канят.

Вижте още: Пропилени младини

На което бабата отговори: „Обичам това село. Тук душата ми се чувства спокойна. А малките трудности каляват тялото и духа. Тук ще доживея и до 100. Ако бях отишла в града, можеше и да не съм сред живите вече. Седейки в бетонна кутия и не виждайки светлината на слънцето. Не, благодаря, нямам нужда от такова щастие.“

Дълго мислих за тази среща. Как в крайна сметка човек се нуждае от малко, за да бъде щастлив – градина под прозореца и здраво тяло, за да се разхожда в нея.

Какво е истинското щастие за вас?