Продадох апартамента и дадох парите на сина и снахата. Исках да им помогна да си купят жилище.

Животът с роднини под един покрив може да развали и най-добрите отношения. Различните поколения мислят по различен начин. Трябва постоянно да се правят отстъпки.

Единственият ми син се ожени наскоро. Нямаме излишни пари, но няма и от какво да се оплакваме. Въпреки че, баща му замина за чужбина отдавна и никога не е изпращал пари за издръжка.

Жена му е от добро и интелигентно семейство. Но така се случи, че тя е най-голямото дете с голяма разлика във възрастта. Родителите й нямат време и възможност да й помагат. Така че не може да се разчита на финансова помощ от тях.

Продадох апартамента и си купих едностаен и дадох останалите пари на младите. Те казаха, че тези пари стигат за хубав едностаен апартамент.

Но тъй като искат да имат дете, синът ми каза, че ще изчакат малко, за да могат да си купят по-голямо жилище.

Преместиха се да живеят при мен, за да могат да съберат парите по-бързо.

Тъй като вече бях свикнала да живея сама, имам някои навици. Обичам да си тананикам, да пускам телевизора в другата стая, докато чистя. Защо не?

Но от първите дни снахата се напрегна заради това. Синът ми работи в другия край на града, а тя – от вкъщи.

Тя ми правеше забележки да не пея на висок глас или ме пращаше да гледам сериала у съседите, защото има да предава доклад. Аз все пак чистех и готвех за всички, не само за себе си.

Синът ми каза, че ще поръчва храна за вкъщи.

Но за хора, които пестят за апартамент поръчката на храна за вкъщи не е много добра идея. Напомних им къде живеят. Че спестяват за ремонта на апартамента, който ще купят с моите пари. И ако те не могат да се справят с това и не могат да понасят пеенето ми по време на готвене и чистене (за тях), могат да си съберат нещата и да отидат при приятели или сватовете.

Нямах абсолютно нищо какво повече да им кажа и отидох в „моята“ стая и включих телевизора докрай. Знам, че се държах като тийнейджър. Но те просто ме ядосаха с несправедливите си претенции. Аз се старая за тях. Не искам много – малко бонбони и добър филм.

Вижте още: Предстои ми да направя най-трудния избор в живота ми

Минаха две седмица. Моите „квартиранти“ се държат по-тихо от водата, а снаха ми дори дойде да ми помага няколко пъти.

Ако нещата се повторят, ще ги помоля да си тръгнат. Не че съм лоша майка или че не харесвам съпругата на сина си. Просто мисля, че трябва да има някакво взаимно уважение и дисциплина. Големи хора са, имат и някакви пари. Ще намерят начин как да се оправят и сами.