Срещнах Росен в университета. Имахме много общи неща и се чувствахме много добре заедно.

Но когато решихме да се оженим, майка му беше категорично против. Искаше да ожени сина си за дъщерята на нейната приятелка. Но въпреки това се оженихме.

След сватбата и дипломирането се преместихме да живеем при родителите на съпруга ми.

Опитвах се да угодя на свекърва си, но каквото и да правех, всичко беше грешно според нея.

Свекърва ми постоянно ме унижаваше и ми правеше забележки. Но го правеше, когато бяхме сами. Пред съпруга ми и други хора, тя беше много мила и учтива с мен. Ето защо, когато се оплаках на съпруга си от майка му, той просто не ми повярва.

Много пъти го молех да се изнесем и да живеем отделно. Но той не се съгласи с това.

След шест месеца такъв живот просто намразих свекърва си. Чувствах се като ненужен и чужд човек в къщата им. Всичко в моята свекърва ме дразнеше: как говори, как се смее.

Когато готвех нещо тя непрекъснато ми се подиграваше:

„Какво е това? Кой изобщо ще иска да го яде? Искаш да ни отровиш ли?“

Започнах да забелязвам, че съпругът ми се държи по същия начин като майка си. Преди това не ме дразнеше. Но след като видях, че и свекърва ми се държи по същия начин, това започна страшно много да ме дразни.

Вижте още: Не мога да уредя личния си живот

За пореден път предложих на съпруга ми да се преместим и да живеем отделно, но той отново ми отказа. След това си събрах нещата и се върнах да живея в родния си град.

С Росен се разведохме.

Шест месеца по-късно той се ожени за момиче, което майка му намери за него. Аз също се ожених след една година.