Толкова съм наранена, че не мога да го опиша с думи. Когато снаха ми се нуждаеше от помощта ми, тя се обаждаше всеки ден и ме канеше на гости, а сега моли да не се намесвам в живота им.

Синът ми е женен от 10 години. Със съпруга ми подарихме на децата апартамент за сватбата и го обзаведохме напълно, за да им е удобно. Родителите на снахата изобщо не участваха, въпреки че можеха да помогнат, когато направихме ремонта със собствените си ръце.

Опитах се да не се намесвам в отношенията на младите и отивах на гости само по покана. Разбирам, че те имат свои задачи и грижи. Въпреки че снахата не беше идеална домакиня, аз не я поучавах за нищо. Самият живот ще я научи и интернет ще й помогне.

Година след сватбата снахата забременя. Не можех да се нарадвам на факта, че скоро ще ставам баба. Веднага казах на съпругата на сина ми, че може да разчита на мен за всичко.

Моята помощ беше необходима веднага след изписването. Първоначално снахата се страхуваше дори да доближи детето, за да не му навреди по някакъв начин.

Научих я на някои неща, но други аз правех. Отначало снаха ми само ме гледаше как правя всичко. След това, малко по малко, започна да поема инициативата, но постоянно ме канеше на гости и се оплакваше колко й е трудно без мен.

Внукът започна да ходи на градина и когато беше болен, аз се грижех за него. Знам, че снахата трябва да работи и затова й помагах.

Буквално отгледах внука си. Винаги бях там за него и отменях плановете си. За мен внукът беше моето спасение, особено след смъртта на съпруга ми. Благодарение на него, забравих за болката.

Когато, обаче, внукът порасна, аз изведнъж станах безполезна. Е, годините си казват думата. Аз имах нужда от помощ, не те.

Щом нещо се счупи, трябваше да звъня на сина си, защото нямаше към кого друг да се обърна.

Жена му правеше всичко възможно да го държи далеч от мен.

„Защо постоянно се месиш в семейството ни и звъниш на Андрей? Счупи ли се крана, обаждаш се на майстор, не на сина ти.“

Чувствах се толкова наранена. Когато се нуждаеше от помощ, тя беше толкова мила, а сега се промени. Вече не води внука при мен. Виждате ли, аз го разглезвам.

Реших изобщо да не им звъня и да не ходя при тях. Да видим кога ще се сетят за мен. Не съжалявам, че им помогнах. Моята съвест е чиста, те да помислят за своята.