Още не мога да дойда на себе си след случилото се. Отгледах сина си напълно сама. Съпругът ми ме напусна веднага след раждането. Останах сама с детето и дълговете си. Беше ми много трудно.

Бащата плащаше издръжка, но тя не стигаше дори за училището. Едва когато синът ми стана на 15, татко му реши да се появи в живота му. Някой от роднините му дал телефона на сина ми.

Баща му се обадил и си уговорили среща. Всичко в неговия живот сега е наред. Той има бизнес, печели много пари, може да си позволи всичко, което поиска.

Подари на сина ни скъп лаптоп на тази среща. Минаха две седмици и синът ми се премести при баща си.

Да, той има повече пари от мен. Аз изплащам стария заем, който взехме заедно със съпруга ми.

Синът ми израсна като достойно и умно момче. Направих всичко по силите си.

Дори не се поколеба, когато реши да отиде в бащиния си дом, за да живее по-богато. Бившият ми съпруг плаща учителите на сина ни. Сега той може да влезе в добър университет.

Синът ми замина на почивка в чужбина, никога не мога да направя нещо подобно за него.

Спрях да общувам с него, защото той ме замени за пари. Опитва да се свърже с мен, но аз не отговарям, когато видя номера му. Не искам да говоря или да се срещам с него. Намирам действията на бившия ми съпруг за отвратителни, защото той ме остави сама дълги години, за да дойде след като вече бях решила всички проблеми и да ми отнеме детето.

Той просто купи едно момче, което не е живяло добър живот. Направих всичко възможно за сина си, дадох му любовта си.

Смятах, че той е добър и честен човек, но явно не е така.

Според приятелите ми е по-добре за момчето да остане с баща си. Казват, че той ще направи всичко необходимо, за да има добър живот.

Не мога да простя на сина си. Струва ми се, че всяка майка би се държала по същия начин. Така ми се отблагодари за всичко, което направих за него. Как мога да простя?

Лесно е да се говори, когато се гледа на ситуацията отстрани. Ако моите приятели бяха третирани така от децата си, щяха ли да се отнасят към тях по различен начин от мен?

Не мога да забравя. Може би с времето болката ми ще отшуми.

Тогава поне ще мога да започна да общувам отново със сина си, но засега дори това не мога. Никога преди не бях изпитвала толкова силна болка.

Непоносимо е.