НАЧАЛО НАЧИН НА ЖИВОТ Отмъстих на свекърва си за всички години, през които ме тормозеше

Отмъстих на свекърва си за всички години, през които ме тормозеше

Свекървата се опитваше да ме очерни по всякакъв начин

С мъжа ми се оженихме веднага, след като завършихме обучението си. Родих му двама сина. Дълго време бях по майчинство и се грижех за децата. Свекърва ми се скара, че си седя вкъщи и не изкарвам нито стотинка.

Тя не искаше да се грижи за децата и нямаше на кого друг да ги оставя.

Тогава тя започна да говори, че децата не приличат на баща си. Но нямаше в какво да ме упрекне. Съпругът ми се опитваше да игнорира тези намеци или се смееше. Аз приех всичко търпеливо. Тогава свекърва ми започна да говори, че съм се омъжила за мъжа ми заради апартамента.

Накратко, свекървата се опитваше да ме очерни по всякакъв начин. Когато децата бяха на 12 и 13 години, диагностицираха съпругът ми с рак.

Опитвахме се да го лекуваме в продължение на една година, борихме се с болестта, ходехме по клиники. Но нищо не помогна и на 36 години останах вдовица.

Не минаха и 40 дни и свекървата се появи в дома ни и каза, че трябва да се изнесем от апартамента. Бях в шок. Аз и децата ми сме преки наследници. И никъде няма да ходим.

Свекървата каза, че само роднини могат да наследят имота, а момчетата не са от сина й.

Казах й, че ще направим ДНК тест и тогава трябва да даде апартамента на някой от синовете ми. А, ако не са нейни внуци, тогава ще освободим апартамента. Свекървата беше малко стъписана, но се съгласи.

Отидохме в избраната от свекърва ми клиника.

Решихме заедно да отворим плика. Седнахме на масата. Според резултатите децата са на съпруга ми. Трябваше да видите как лицето й почервеня от яд. Не можех да мълча повече.

“Наистина ли си мислеше, че ще реша да направя теста, без да съм сигурна, че това са деца на сина ти?”

Свекървата само се обърна и си тръгна. Дойде още на следващия ден със завещание на името на внуците си.

“Съжалявам, че се усъмних в теб. Във всеки случай щях да оставя апартамента на теб, нямам друг близък.

Бях доволна от този развой на събитията. Прегърнахме се и забравихме за всичко лошо.