Наскоро синът ми се ожени. Надявах се синът ми да доведе жена си у дома и всички да живеем заедно. Снахата не ми хареса особено. Но това е изборът на сина ми и го уважавам. Стана ясно,че те въобще не мислят да се преместят при нас.

Със съпруга ми решихме, че ще им помогнем за закупуването на апартамент. Цял живот ли сме събирали пари за нищо? И така, след като се ожениха, се преместиха в собствения си уютен едностаен апартамент в центъра на града. Снахата веднага започна да въвежда своите правила. Тя гордо заяви да не ги посещавам без покана. Направих дубликат на ключа, но нямаше да го използвам без нужда. Синът ми рядко ни канеше на гости.

Още повече се ядосах, когато отказаха да дойдат у нас за Коледа. Ани каза, че не може да остави майка си. И като цяло ще празнува всички празници с нея.

Приготвих вкусни ястия, сложих красива маса, украсих апартамента, а вкъщи няма никой, само аз и съпругът ми. Няма кой да яде цялата сготвена храна. Цяла вечер прекарах в сълзи. Съпругът ми ме гледаше и мълчеше. Когато споделих чувствата си, той каза нещо, което преобърна съзнанието ми.

„Мери, ти си точно като нея. Никога не посещаваше майка ми. Винаги празнувахме всички празници с твоите родители, по-късно посещавах майка си сам, за да й честитя Коледа или Нова година. Защо се учудваш на поведението на Ани?”

Замислих се и разбрах, че е прав. Винаги пренебрегвах свекърва си. И до днес нямаме топли отношения. Никога не съм й правила подарък. Какъв срам! Още същия ден отидох да я видя с мъжа ми. Отнесохме й много подаръци. Извиних се на свекърва ми, че съм била егоистка. Прекарахме цялата вечер в задушевен разговор. Тя ме посъветва да звънна на майката на снаха ми. Нашите семейства трябва да бъдат приятели и да не се сърдим един на друг.

На следващия ден се обадих на майката на Ани и я поканих на вечеря. Тя се съгласи.

Нямаме чести контакти, но виждам, че снаха ми се отнася по-топло към мен. Колко съм благодарна на съпруга ми, че ми отвори очите. Никога не е късно да се поправят допуснатите грешки.