Бяхме три момичета, студентки. Сближихме се още в първи курс.

Мислех, че сме най-добри приятелки, но един ден разбрах колко съм грешала.

Приятелката ми се обади и каза, че са в едно кафене и ме чакат. Казах, че скоро ще дойда и започнах да се приготвям. Но тя забрави да затвори телефона. И чух доста интересно нещо.

„Сега ще дойде, пак с тъмните дрехи и непрана.“

Затворих телефона. Облякох новата си рокля, гримирах се, обух високи токчета и отидох на срещата. „Приятелките“, разбира се, скочиха, прегърнаха ме и ме засипаха с комплименти. Погледнах ги и се усмихнах.

Те казаха, че роклята ми стои много добре, а аз казах, че са ми омръзнали тези тъмни дрехи и добавих: Мога да си представя колко зле съм изглеждала в нечии очи.“ Спогледаха се, разбраха, че съм чула всичко.

„Благодарна съм, че бяхте мои приятелки толкова години. Но от днес забравете телефонния ми номер!“

След това, си тръгнах.