Няколко години назад, след като се разделих с първия си съпруг, започнах да се забавлявам с нов мъж. Опитвах се да преодолея вътрешната ми празнина възможно най-бързо. Той се оказа женен. Разделихме се.

Запознах се с нов мъж. Забавлявахме се заедно няколко пъти. Беше хубво. Аз съм по природа скромна, но с него никога не оставах без думи. В крайна сметка, започнахме да живеем заедно. Оженихме се. Купихме нов апартамент, той получи работа като шофьор на камион и изчезваше за за цели седмици.

Нещата не се развиха както трябваше. Мислех, че вече всичко е приключило, но съдбата имаше други планове.

И така, срещнах отново бившия си и всичко стана твърде неочаквано. Изневерих на сегашния ми съпруг.

Бях разтревожена и съжалявах. Дори не можах да гледам съпруга си в очите. На следващия ден му разказах всичко. Дълго време му се извинявах и бях готова да понасям всякаква реакция от негова страна. Дори и днес не разбирам каква сила ме накара да направя това.

Мъжът ми просто ме слушаше. На следващия ден се държеше така, сякаш нищо не се беше случило. Той ми прости всичко. От тогава са минали 9 години. Никой от нас не споменава тази случка и тя никога повече не се повтори.

Вече имаме три деца и аз съм най-щастливата жена в света, защото моят мъж е най-добрият и мил човек. Така че аз съм убедена, че изневерата може да бъде простена, ако човек истински съжалява.

Как мислите вие? Бихте ли простили изневярата?

Пишете ни в коментарите във Фейсбук!