Богдана и аз сме приятели с Оля, родени сме в едно село, след като учихме, се върнахме тук. Сега живеем в една къща, която е предназначена за две семейства. Ние обаче имаме различни входове.

Личният ми живот не вървеше добре. Разведох се с мъжа си. Нещата с Богдана също не са толкова добри, но тя продължава да живее в брак, отглеждайки две деца Разводът много ме разтърси, останах съвсем сама с деветгодишния си син. Бившият отказва да помогне, не плаща издръжка.

Моята приятелка и нейният съпруг винаги са ми помагали със сина ми, със съвети и пари. Държаха се с мен като със сестра. И нямах мъжа й в мислите си.

Но, знаете, животът на село е тежък и добрите хора са малко. По принцип всички са пияни или вече женени.

Веднъж родителите на Богдана се обадили и се оплакали от здравето й, така че тя спешно решила да ги посети. Те живеят далеч, в друг град. Здравето им е лошо. Тя събра по-малката си дъщеря да види баба си и отиде за 2 седмици, докато по-голямата дъщеря почива в летен лагер.

Съпругът й остана сам и започна активно да ми помага вкъщи и със сина ми. Заковаха всички дъски, направиха стелажа, ремонтираха покрива. Той се отегчаваше вечер и често пиехме бира или просто си говорихме.

Някак си говорихме за живота ми, спомена съпруга ми. Стана ми много тъжно, разплаках се. Започна да ме утешава, прегръщаше ме. И не можах да се сдържа, той беше толкова топъл. Някак си всичко се получи точно така, обърна се и прекарахме тази нощ заедно.

След това, преди завръщането на Богдана, прекарахме нощта заедно още три пъти. Когато тя дойде, не й казахме нищо.

Всичко щеше да е наред, но аз се влюбих лудо в него. Мина половин година от този момент, а аз все още не мога да го забравя. Мисля за него, помня докосването му. Като ученичка, за бога.

Постоянно ме гризе съвестта, мисля за него, спомням си времето, прекарано заедно, но не мога да направя нищо. Всичко в паметта изскача.

И явно обичам приятелката си и не искам да разруша семейството. Или може би няма да дойде при мен. Наскоро се засякохме с него. Беше пиян, изгонен от работа по-рано.

Дойде при мен и ме прегърна, целуна. Питам го:

„Ще дойдеш ли да живееш при мен?“. И той ми казва: „Не мога, обичам жена си и теб също.“ Изгоних го.

Сега не разбирам какво да правя? Кой е най-добрият начин да постъпя? Може би да си призная всичко? По-добре ли е да не разрушавам приятелството? Искам да напусна това място и да отида
някъде другаде, за да не ме намери никой отново. Или, може би, да се отдам на любовта?

Богдана е с него, но ми е приятелка. Но от друга страна ще имам мъж, здраво рамо няма да ми навреди.

Какво мислите вие? Как бихте постъпили на мое място?

Пишете ни в коментарите във Фейсбук!
За още такива истории, последвайте ни и харесайте страницата ни във Фейсбук!