Омъжих се за мъж, когото не обичах и все още не обичам. Имаме две деца. Съпругът ми е добър, обича ме, но аз не изпитвам нито любов, нито страст към него.

В тийнейджърските си години искрено обичах едно момче. Бях последна година, когато щяхме да се женим, но един ден той изчезна, не отговаряше на обажданията ми, приятелите ми не знаеха къде е. След изчезването му не можех да дойда на себе си за дълго време.

Прекарах няколко седмици в депресия. По-късно се научих да живея с тази болка. Веднъж приятелят на баща ми дойде при баща ми със сина си. Опознахме се и започнахме да излизаме. Шест месеца по-късно се сгодихме, година по-късно се роди първото ни дете.

Децата вече пораснаха, съпругът ми стана директор на училище, но аз не забравих любовта си, търсих го през всичките тези години, но така и не го срещнах. Мислех, че вече не е жив.

Преди шест месеца баща ми купи къща в близко село. Преместиха се там с майка ми, но той почина. Започнах често да посещавам майка си. Не исках да я оставям сама.

Звъня всеки ден, петък, събота и неделя ходя при нея. Преди седмица, когато бях там, тя ме попита дали съм доволна от съпруга си, дали го обичам.

Никога не ми беше задавала такива въпроси. Тя знаеше, че не обичам съпруга си, бракът ни беше просто „семеен-икономически съюз“. Така баща ми нарече нашия брак.

Този ден майка ми ми каза, че баща ми е платил на бившия ми приятел да ме остави. Не повярвах на ушите си.

Това означава, че се е продал. Любовта му към парите е била по-силна от любовта му към мен.

След тези думи майка ми извади от джоба си плик и ми го подаде.

„Мило ми момиче. Когато прочетеш това писмо, аз вече няма да съм между живите. Нараних те преди години. Съжалявам, ако можеш ми прости. Нямах друг избор. Прегръщам те и целувам. Помни, че винаги съм те обичал повече от живота си.“

Не можех да повярвам какво се случва. Вие какво мислите? Как е възможно да постъпи така с мен? Споделете в коментарите!

За още истории, последвайте ни и харесайте страницата ни във Фейсбук!