Родителите ми започнаха да се срещат през 90-те години. Когато майка ми казала на баща ми, че е бременна, той предложил аборт, защото имал годеница. Накрая, 4 месеца преди да се родя, баща ми се оженил за друга жена.

След 4 години той се развежда с жена си, връща се при майка ми и й казва, че иска семейство. Майка ми му повярвала и го приела. Той ми е дал неговата фамилия. Хората обаче не изглежда да се променят. По-късно започнал да бие майка ми и тя също го напуснала завинаги.

Баща ми се преместил в друг град, там срещнал жена, която му родила дъщеря. Между нас има 13 години разлика. Баща ми не ми се обажда, най-много веднъж в годината, никога не ми е помагал материално или морално, а се грижи за другата си дъщеря от раждането й. Родителите на баща ми помогнаха малко на майка ми.

Когато бях на 19 години, моите баба и дядо (родителите на баща ми) ми предложиха да се преместя при тях. Съгласих се. След 1 година баща ми остана без работа и жена му го изгони от тях. Той се върна при родителите си, където живеех и аз.

Той си намери нова работа, но изпращаше цялата си заплата на жена си и дъщеря си. Звъняха почти всеки ден. Те общуваха, посещаваха се понякога, поддържаха приятелски отношения, въпреки факта, че жена му го изгони, а дъщеря му го изнудваше, като казваше, че ако не изпрати пари, ще прекрати отношенията си с него.

Покрай „чудното” им приятелство баща ми стана пияница. През този ужасен период той ме унижаваше, обиждаше ме, гонеше ме от къщи. След 3 години такъв живот дядо ми почина. Баща ми беше уволнен от работа месец по-рано.

След нов инфаркт той ослепя, стана инвалид. 1 седмица след изписването той поиска алкохол. Крещеше, заплашваше, разбиваше вратата на стаята ми. Баба щеше да изпълни неговата воля, да направи всичко, което поиска.

Когато татко остана безработен и след това ослепя, те спряха да се обаждат. После му дадоха добра пенсия по инвалидност и пак започна да им праща пари. Пращаше цялата си пенсия. Пак започнаха да звънят, но не дойдоха. За първи път го видяха 2 години след ослепяването му. По-малката дъщеря каза, че не иска да го пипа, защото й е отвратително.

Преди 4 години не издържах и се преместих. Висока съм 170 см и тежа 44 кг. През тези 4 години животът ми се промени коренно: омъжих се за прекрасен човек, всичко е наред с нас.

Изведнъж баба ми „ме зарадва“ с новината, че прави завещание, където посочва, че къщата, в която живеят, ще бъде разделена наполовина: едната част за баща ми, другата за мен. Всичко това не е с добри намерения. Баба ми прави това, за да мога да се грижа за баща ми в случай, че тя почине.

Кара ме да потръпвам, като си помисля, че трябва да се върна в онази къща и да се грижа за него. Притеснявам се не само за себе си, но и за семейството си. Сигурна съм, че бившата му съпруга и по-малката му дъщеря ще кажат, че няма да се грижат за него.

Той знае, че ще откажат, но има друг глупак, на който можете да разчита. Това съм аз. Мен ме плаши законът, че има някакъв член, който задължава децата да се грижат за родителите си. Никога не ми е плащал издръжка, а на другата си дъщеря постоянно и праща пари, но тя е непълнолетна. Не знам какво да правя.

За още истории, последвайте ни и харесайте страницата ни във Фейсбук!