Когато бях на 25 години и усетих финансовите трудности на семейството ни, реших да предприема действия. Приятелка ми предложи възможност за работа в чужбина и не се колебах да я приема. По този период имах един син и съпруг, който прекарваше повечето от времето си пред телевизора. Въпреки че родителите на съпруга ми считаха, че не съм достойна за тяхния син, бях решена да правя всичко възможно за благосъстоянието на нашето семейство.

През годините в Англия изпращах голяма част от заплатата си у дома. Жертвах личния си комфорт, за да осигуря на сина си и съпруга ми всичко необходимо.

След като минаха шест години, реших, че е време да се завърна. Много преживявания бях изпуснала – първите стъпки на сина ми, първите му думи, всички тези специални моменти. Реших да направя изненада за семейството си.

Бях толкова изпълнена с вълнение и очакване, докато се приближавах към апартамента ни. Но нямаше как да се подготвя за това, което предстоеше. Мечтите ми за топло завръщане бяха разрушени в миг.

Срещата ми с трагичната реалност беше моментална. Отворих вратата, очаквайки да видя сина си и съпруга си, може би учудени, но радостни. Вместо това открих – съпруга ми и друга жена – в нашата спалня.

Всичко около мен избледня. Не можах да повярвам, че той би направил нещо такова. Не след всичко, през което преминахме и всичко, което бях жертвала за нашето семейство. Шумът от вратата привлече вниманието на съпруга ми, който скочи от леглото със шокиран израз на лицето. Жената до него изглеждаше също така разстроена и изплашена. Но на мен ми беше все тая.

Виждайки ги така, погледнах в душата на съпруга си с поглед, изпълнен с гняв и предателство. В главата ми се въртеше една и съща мисъл: „Как можех да съм толкова наивна?“ След секунди, които изглеждаха като вечности, пожелах да не съм се завръщала. Всички мои жертви, усилия и пропуснати моменти с моя син бяха превърнати в прах от действията на човека, който трябваше да ме обича най-много.

Мислех, че нищо не може да ме изненада повече, но тогава чух гласа на сина си от другата стая: „Мамо, ти ли си?“ Тази нежна нотка на радост и учудване в гласа му пробуди в мен нова емоция – решителност. Аз не бях тук заради съпруга си, а заради него.

Веднага обърнах гръб на сцената в спалнята и отидох при сина си, за да го прегърна с обич. Неговите ръце ме обгърнаха здраво, и аз знаех, че каквото и да се случва нататък, той ще бъде моята сила. Но в дълбочините на душата ми, нещо беше нарушено завинаги. Никога повече няма да бъда същата Лора.

За още истории, последвайте ни и харесайте страницата ни във Фейсбук!