Всичко започна през една студена зимна вечер. Беше един от онези моменти, когато животът ми изглеждаше монотонен и предсказуем. Работа, дом, грижа за децата, повторение. Един ден след друг.

След като децата заспаха, седнах пред лаптопа, за да разпусна малко. Приятели ми бяха говорили за Фейсбук, където хора от цял свят могат да комуникират. Регистрирах се. Реших да опитам, никога не бях влизала в подобни платформи преди това.

След няколко чата с непознати, срещнах Иван. Той беше българин живеещ в Рим. Разговорът между нас течеше невероятно лесно. Темите се сменяха една след друга, и аз се почувствах като в гимназията отново – вълнуващо и ново.

Дните станаха седмици, а седмиците месеци. Обсъждахме всичко – книги, филми, музика, дори семейни проблеми. Той знаеше за мъжа ми и децата ми. Обаче с времето разговорите станаха все по-лични, и аз започнах да го чакам с нетърпение всяка вечер.

Иван беше майстор на думите. Всеки път, когато ме хвалеше, го правеше така, че да се чувствам уникална и желана. Приказваше за места, на които иска да ме отведе, за мечтите, които иска да сподели с мен, и за страстите, които желае да изпитаме заедно.

Няколко пъти той ми изпрати черно-бели снимки на себе си, които отразяваха увереност и харизма. Снимките ме караха да го желая още повече.

Една вечер, посмелих се да му изпратя снимка на себе си, оставяйки само очите ми изложени на показ. Отговорът му беше бърз: „Твоите очи разказват истории, които искам да чуя и да изпитам.“

С всяко съобщение, което разменяхме, чувствата ни станаха все по-силни и страстта между нас растеше. Създадохме своя собствен свят, в който думите ни докосваха кожата и душата.

Той знаеше кога да ме накара да се смея, кога да ми предложи рамо за плач, и кога просто да ме слуша. С всеки изминал ден, бях все по-потопена в този свят на виртуална интимност.

Животът ми в реалния свят започна да се разпада, докато онлайн святът ми стана все по-реален.

Един ден, след като ме успокои след особено тежко скарване с моя истински съпруг, предложи да се срещнем. Това предложение беше неочаквано, но толкова изкушаващо. Съгласих се.

Планът беше ясен – Иван щеше да дойде в България след две седмици. Бяхме решили да се срещнем в София, далеч от моя дом и хората, които биха могли да ме разпознаят. Очакванията ми бяха огромни и страховете ми – още по-големи.

Всеки път, когато си мислех за тази предстояща среща, се появяваха много въпроси: Какво ако той не е такъв, какъвто си го представям? Какво ако нищо не сработи между нас?

Когато денят на срещата най-накрая дойде, стоех на уговореното място, със сърцето си биещо като барабан. Изчаквах го, но той закъсняваше. След час, прекаран в очакване, взех телефона и опитах да го намеря, но Иван не отговаряше на обажданията и съобщенията ми.

Точно когато бях на път да си тръгна, съобщение мигна на екрана на телефона ми. Беше от него. Съобщението гласеше: „Извинявай, но не можах да дойда. Обаче исках да знаеш, че разговорите с теб бяха спасение за мен. Надявам се да намериш истинското щастие, което заслужаваш.“

Сълзи напълниха очите ми. Чувствах се измамена и разочарована, но също така осъзнах колко далеч бях отдалечила от реалния си живот и от хората, които наистина се грижеха за мен.

Тази измама ме събуди. Разбрах, че бях забравила за всичко важно в живота си заради една виртуална илюзия. Реших да се върна към реалността и да възстановя връзката с мъжа си, който наистина се грижеше за мен. Никога повече не се свързах с Иван.

Вие какво мислите за любовта през интернет? Споделете в коментарите във Фейсбук!

За още истории, последвайте ни и харесайте страницата ни във Фейсбук!