Станах баба, но вероятно не по начина, по който дъщеря ми мечтаеше. Наскоро имахме голяма кавга, за това, защото отказах да гледам внуците си. Не, не си мислете, че не ги обичам. Просто вече съм на 60 и понякога ми е трудно, безкрайно да тичам след децата. Особено ако трябва да го правя редовно и продължително време. И дъщеря ми не ме разбира, мисли, че не съм баба, ако отказвам да гледам внуците си.

Да, може и да греша, но знам много добре какво е да отглеждаш сам деца. Родителите ми живееха далеч от нас, съпругът ми постоянно беше на работа, така че нямаше специални помощници. Освен това, поради факта, че той е военен, бяхме принудени постоянно да се местим. Така че дори не успях да се сприятеля, за да може поне някога временно да оставя детето и да свърша някоя работа. Затова не виждам нищо лошо, ако дъщеря ми сама се грижи за децата понякога. Освен това сега съпругът ми е болен и трябва да отделя време, за да се погрижа за него.

Дъщеря ми е на 35. Не работи, но постоянно ми води внуците на гости. И сега като цяло децата прекарват почти цялото време с мен. Отиват на море и превръщат къщата ми в детска градина за две седмици. Дори веднъж не са помислили, че може би вече ми е трудно да се справя с тях. Все пак те са момчета и обичат игрите на открито. Аз нямам тези сили да ритам топка или други подобни.

И сега просто ме поставиха пред факта, че отиват в Египет за две седмици. Разбира се, децата ще бъдат оставени на мен, защото с тях не било ваканция. Разбирам, но не може така да ме оставят пред свършен факт, без предварително да обсъдим въпроса. Да, и защо пак на мен, когато наблизо живеят сватове. Те също биха могли да участват в отглеждането на внуците си и то не само по празниците.

Казах на децата, че съм уморена, и няма да мога да гледам внуците. Кръвното ми скача, здравето на съпруга ми се влоши. Липсват ни само две момченца и то за толкова дълго време.

Дъщеря ми се обиди, нарече ме егоист. Беше ми много тъжно да чуя това. В крайна сметка я отгледах, опитах се така, че да не се нуждае от нищо. Купувах й само хубави неща. Глезих я и исках да бъде щастливо дете. Струваше ми се, че по този начин тя ще разбере, че я подкрепям във всичко. Но явно съм пропуснала нещо.

Това беше първият ми отказ и се оказа, че веднага изпаднах в немилост. Срамувам се, че направих това, но не искам да отстъпвам. Вече искам тишина, спокойствие, а не шумни игри навън.

Но дъщеря ми не ме чува. Тя мисли, че трябва да й помогна. Мислех да се помиря и да обясня всичко, но тя не иска да ме чуе. Съпругът ми ме подкрепя, но не иска да се меси.

Надявам се скоро да ме разбере. Искам да бъда разбирана и уважавана, а не просто използвана.

За още истории, последвайте ни и харесайте страницата ни във Фейсбук!