Излизах известно време с една хубава жена. Случи се така, че ми завъртя главата, както се казва бях с розовите очила. Грижех се за нея, купувах й цветя, водих я по ресторанти. Тогава забелязах, че тя всъщност ме използва. Постоянно ме караше да я возя до някакви места, искаше да й купувам козметика и дрехи и не спираше да мрънка да я заведа на почивка (не живеем заедно, 2 месеца връзка не са достатъчни).

Реших, че не искам да продължавам да се занимавам с нея. Не обичам прекалено нахалните. Да даваш е хубаво, но те ядосва, когато те принуждават. Още повече, че защо да я водя на море, като не сме живели заедно и не би ми било приятно живеем в една стая известно време. А тя почти всеки ден: „Скъпи, защо не идем на морето за няколко дни?“

Накратко, не се поколебах, след 1 седмица й казах, че не виждам бъдеще с нея и че няма смисъл от такава връзка. Потекоха й сълзи, после ме покани у тях уж да поговорим за последно. Аз, глупакът се съгласих. Съответно се сещате какво стана: нощ, страст, любов.

Мълча един месец, после се обади и каза, че е бременна. Бях шокиран! Попитах как се е случило, след като използвах презерватив. Обясних й че няма шанс да е мое . Скарахме се, избухнах. Спомням си тя само каза: „Няма да го махна. Обичам те, реших да го запазя. Върни се при мен.“ Обясних й че това няма как да се случи и че ще и преведа пари за да направи аборт.

Имах чувството, че тази хубава жена ще съсипе живота ми, ако не се върна. Станах и си тръгнах. Минаха 8 месеца. Тя роди, мина още малко време, сърцето ми беше разбито от решението на съда. Назначиха издръжка, 1000 лв. за това, което не исках.

Сега си мисля къде е справедливостта? Как да не инвестирам пари в нещо, в което всъщност съм участвал? Нормално ли е? Няма съмнение, че детето е мое. Съдебно-генетичните изследвания потвърдиха бащинството ми. Но всичко това не беше направено по моя воля. Не ми трябва това бебе.

Ви какво ще ме посъветвате? Какво трябва да направя?

За още истории, последвайте ни и харесайте страницата ни във Фейсбук!