Съпругът ми ме напусна, когато най-малко очаквах. Той взе всички спестявания и замина с любовницата си. Останах в апартамента ни под наем с шестмесечно бебе на ръце.

Когато свекърва ми разбра, тя се появи на вратата възможно най-бързо. Мислех, че е тук, за да ми даде урок или да ми се подиграва, но тя каза само да си опаковам нещата и да тръгнем с нея.

Опитах се да й откажа, беше наистина неловка ситуация. Откакто се запознахме със свекърва ми не сме в добри отношения. Не сме се сближавали, никога не съм чувала хубава дума за себе си от нея, а честно казано и тя от мен.

За мое голямо учудване обаче, осъзнавайки в какво положение се намирам, свекърва ми беше единственият човек, който остана до мен и ми подаде ръка. Дори майка ми ми каза, че няма място за мен и детето при нея, защото там вече живее по-голямата ми сестра с децата си, която се разведе година по-рано.

Това беше моментът, в който за първи път казах благодаря на моята свекърва. Грабна дъщеря ми от ръцете ми и започна да й говори, че вече ще живее с баба си, която всеки ден ще й прави прически, а вечер ще й разказва приказки.

Слушах и гледах и не можех да повярвам. Опаковах багажа и тръгнах с нея. За моя още по-голяма изненада, свекърва ми даде на мен и детето най-голямата стая, която имаше в апартамента, а тя се премести в малката.

Тя видя, че съм шокирана, затова ми намигна и ми каза, че тя няма нужда от много място и да се разполагаме удобно.

Настъпи време за вече и ми каза, че е приготвила задушени зеленчуци на пара и варено месо, защото било полезно за кърмачки, но ако искам може да ми направи нещо друго.

Разбира се, ядох това, което тя беше приготвила. Предложих сама да разчистя масата и когато оставих храната в хладилника, видях, че е пълно с бебешка храна, пресни плодове и зеленчуци за каша, която дъщеря ми тъкмо щеше да яде.

На следващия ден изпитах още по-голям шок, когато тя се обърна към мен и ми каза, че апартамента й не е нещо особено и ако искам може да го продадем и да купим по-хубав.

И така тази жена със студен поглед и враждебно поведение започна да се разкрива пред мен и аз разбрах, че тя винаги е била добър човек, макар и не толкова достъпна, докато не я опознаеш по-добре.

Тогава се разчувствах и започнах да плача. Поведението й ме трогна дълбоко. Никой никога не се е грижил за мен така, както тази жена сега, която смятах за най-големия си враг в живота.

Прегърна ме и ми каза, че всичко е наред. Добави също, че е направила всичко възможно да възпита сина си да не бъде като баща си, понеже той е направил същото.

Допълни също, че много добре знае какво е да си изоставена сама с бебето си и никой да не иска да ти помогне.

Ден след ден се разбирахме много добре и започнах да възприемам тази жена като майка. Исках да я нарека така, но нещо не беше наред. Веднъж обаче думата ми се изплъзна сама.

Разхождахме се с дъщеря ми и се натъкнахме на моя приятелка. Казах на нея, че това е майка ми. И тогава видях съвсем нова усмивка на студеното й, някак сковано лице.

Толкова се сближихме, че си говорехме за всичко и свикнах да разбирам какво става вътре в нея, дори по студеното й изражение.

Имаше само една тема, която нямах право да повдигам и ми беше страшно интересно – какво ще каже на сина си като се върне и какво мисли за всичко това. Тя мълчеше за него, никога не го споменаваше. И тогава получих този отговор след шест месеца живот със свекърва ми.

Той звънна на вратата. Тя отвори. Чух гласа на моя избягал съпруг. Беше дошъл с бъдещата си съпруга. Представи я пред свекърва ми и я помоли да останат при нея за няколко дни, защото били във финансова криза.

Мислех, че животът с майката на бившия ми мъж е приключил. Все пак той е нейно дете, каквото и да прави.

Тогава чух гласа й, по-хладен от всякога. Тя му каза, че няма място тук, защото живеем вече с нея. Предупреди бъдещата му съпруга, някой ден да не попадне в същата ситуация.

Тя се върна да разбива пълнежа на тортата в кухнята, сякаш нищо не се е случило. След като я опознах с времето, разбрах, че й е трудно да се справя сама. В главата си вече си мислех как да я улесня и да намеря апартамент за себе си и дъщеря ми, за да може тя да се установи при сина си.

Дойдох, прегърнах я и я попитах дали мога да й помогна с нещо, а тя ми отговори, че мога да започна с глазурата, за да успеем тортата за рождения ден на дъщеря ми. Добави също, че трябва да се държа така, все едно това не се е случило.

Започнах работа, животът вървеше добре и тогава срещнах един мъж. Бях толкова близка със свекърва си, че не се страхувах да й кажа, че искам да се омъжа.

Тогава поведението й се промени. Разплака се и ми каза, че това означа, че съвместният ни живот приключва. Аз й отвърнах, че идва с нас. Видях отново онази рядка, необичайна усмивка на студеното лице, която обичах толкова много.

Дъщеря ми днес е на 7 години, баба й се грижи за нея, когато има нужда, и с нетърпение очаква появата на второто си внуче. Може би е било за добре, че съпругът ми ме напусна тогава, защото благодарение на това намерих моят ангел пазител- свекърва ми. Ако не беше тя, не знам какво щеше да ми се случи.

За още истории, последвайте ни и харесайте страницата ни във Фейсбук!