Съпругът ми почина преди много години, когато децата бяха много малки. Съхраних се и успях да ги отгледам, макар и много трудно съвсем сама.

Денят на сватбата на голямата ми дъщеря дойде и бях толкова щастлива да я видя в бяла рокля. Дъщеря ми каза, че иска да отиде на гробището в деня на сватбата си, каза, че иска и татко й да я види с бяла рокля, съвестта и да бъде спокойна.

Направихме така, както пожела и всички заедно, отидохме на гробището, какво се случи там, всички бяхме изумени. Когато пристигнахме, видяхме изгубения брат на съпругът ми на гроба му, който седеше прегърнал гроба. Всички бяхме вкаменени, защото не бяхме чували за него от много години и всички мислехме, че е починал.

Видя ни, прегърна ни и ни разказа какво е преживял и къде е бил през всичките тези години. Всички бяхме смаяни, защото сякаш това беше знак, изпратен от моя мъж, че точно в този ден, точно в този час, намерихме изгубения му брат.

За още интересни истории, последвайте ни и харесайте страницата ни във Фейсбук!