Аз съм преподавател в университет. Лекциите са изключително трудна и тежка работа. Като преподавател, не само трябва да можете постоянно да надграждате знанията си, но и да бъдете изключително внимателни в човешките отношения, за да не обидите внезапно някой студент или да кажете нещо лошо на някого.

За пръв път се почувствах непрофесионално като преподавател в тази ситуация, защото не можех да говоря с момиче, което винаги седеше на последния ред с черни дрехи. Беше изключително красива и като жена усетих, че е видяла мъка.

Веднъж говорихме с учениците за трагедията. Е, естествено е, те са това поколение, в което няма как да скриеш нищо, и са видели всичко в интернет. По време на дискусията ни, едно дете в черно стана и извика: „Стига, стига“. Тя напусна залата и аз бях зашеметена какво ставаше.

Оказва се, че това момиче е рускиня. Родителите й я изпращат да учи в България, но преди да замине тя се влюбва във военно момче и се сгодява за него. Оказва се, че момчето точно в този момент стои на първа линия на фронта. Толкова се разстроих, че чак се разплаках.

Дни по-късно цветът на дрехите и настроението й се промениха. Годеникът й се е прибрал жив и здрав от фронтовата линия. Зарадвах се от все сърце.

За още интересни истории, последвайте ни и харесайте страницата ни във Фейсбук!