Често съм чувала истории за отношенията между свекърва и снаха. Смятах ги за пълна измислица. Наистина ли двама възрастни не могат да намерят общ език?

Обаче, промених мнението си, щом омъжих единствения си син.

Съпругът ми почина преди десет години. Живеех сама в просторен тристаен апартамент. Затова се съгласих младоженците да се преместят при мен. Те нямаха собствен дом, а аз и така скучаех сама.

Така започнахме да живеем трима заедно. Мислех си, че ще е много лесно да намеря общ език със снахата. В крайна сметка, щом децата се настаниха, всичко беше точно така. Жената на моя Иво беше много тиха. Постоянно ме питаше за съвет и помагаше с всичко.

Но напрежението между нас във въздуха си оставаше. Мислех си, че момичето просто свиква. В края на краищата, чужд дом, чужди правила, много отговорности. С времето Яна просто започна да прави всичко на инат. Избягваше ме, заседяваше си в стаята. Не поддържаше никакъв разговор. И аз самата започнах да се чувствам неудобно.

Синът ми това не го забелязваше. Той просто се радваше на брака и мислеше, че липсата на спорове е знак за силно женско приятелство.

С времето със спестените пари от сватбата синът ми купи нов автомобил. Въпреки че бях против така немислена разходка на пари. Но Иво се вслуша в съветите на жена си. Тя настоя за покупката. Моето мнение, ясно е, никой не взе под внимание. Момичето вече беше бременна, затова не исках да предизвиквам скандал.

Още повече не ми хареса идеята за кредит. Знаех, че след раждането на внука парите ще станат още по-недостатъчни. Едва ли щеше да стигнат дори за храна, камо ли за плащане на дългове. Така и стана. Кредитът не само, че не беше погасен, ами трябваше да влизаме в нови дългове. Детето не е вещ. Трябва да се грижиш за него, а това са големи разходи. Жалко, че синът ми не го разбра.

Сериозен конфликт избухна, когато снахата даде внука в детска градина. А самата тя дори не пожела да работи. Искаше да почива, да работи върху фигурата си, да се наспи. Даже се записа на фитнес. На мен всичко това много не ми харесваше. Аз родих дете, като същевременно го отглеждах сама и дори успявах да работя паралелно. Когато изразих това на жената на моя син, за първи път чух толкова груби думи към себе си.

Преди седмица внукът заболя. А снахата, сякаш изобщо не забелязвайки кашлицата и температурата, започна да събира детето за градина. Всичко това, защото в 11 часа имаше тренировка в залата, а след това веднага маникюр.

Не издържах на такова наглост. На което тя отговори, че се намесвам в неща, които не ме засягат. Синът само разведри рамене. Той никога не се месеше в женските спорове. Страхуваше се да не остане виновен.

Дълго спорихме дали детето ще иде на градина или ще остане вкъщи и накрая предложих аз самата да си поседя с него. Въпреки това, снахата имаше свои принципи. Тя мълчаливо облече внука и го заведе на градина. Не минаха и няколко часа, когато ни се обадиха от детското заведение и помолиха да вземем болния си син.

Сега снахата с мен не говори. Синът едва понася нашето царство на недоразумения, но не може да направи нищо. Само предложи да си купя отделен апартамент или да наема собствено жилище. За това беше готов дори да продаде собствената си кола. Убеден е, че така на всички ще е по-добре.

А аз дори и не съм предполагала, че синът ми толкова бързо и лесно ще се откаже от родната си майка заради съпругата си. Сега знам какво трябва да направя. Апартаментът е мой и не искам да си тръгвам от него, но и децата оттам не искам да изгоня. Как да постъпя сега?

Какво бихте ме посъветвали?

Как е най-добре да се действа в такава ситуация?