И двамата със съпруга ми сме на 72 години, пенсионери сме и естествено не ни стигат парите за нищо. Двете ни възрастни дъщери имат уреден живот, имат свои семейства, добра работа.
Винаги съм смятала, че това ще ми помогне в по-късните години. Ако по-рано голямата дъщеря ни помагаше с хранителни стоки, сега тя напълно се е потопила в майчинството и каза, че иска да се грижи за бъдещето на собствените си деца, а ние, старите хора, не се нуждаем от много, достатъчна е пенсия.
Добре, пенсията ни стига за хранителни стоки, но мъжът ми има сърдечни проблеми, след инсулт е, представете си само колко лекарства трябват. Имам и куп болести, които получих в резултат на тежък труд. Той прекара цялата си младост в работа за дъщерите си.
Със съпруга ми се грижим за децата от малки. Купихме апартамент и на двете, платихме обучението им. Срамно е да си в тежест на собствените си деца, но още по-лошо е да осъзнаеш, че не можеш да очакваш помощ от никого.
Съпругът ми и аз живеем в двустаен апартамент. Един ден малката ни дъщеря предложи една стая да я дадем под наем, за да вземем някой лев. Решихме, че две стаи са много за нас, можем да печелим пари и да живеем в една. Но не мога да си представя, че непознати ще живеят в един апартамент с нас, ще използват кухнята и банята. Това е просто немислимо за мен. Не така си представях старините си.
Когато отказахме, дъщерята се ядоса и каза, че това означава, че не сме особено нуждаещи се, ако не искаме да бъдем притиснати, че хората цял живот живеят с деца в общински апартаменти, а ние сме толкова придирчиви.
Някога имахме вила, но дъщерите ни не отидоха там, беше ни трудно да я поддържаме сами, затова я продадохме и дадохме парите за образованието на внуците си. Сега много съжаляваме.
Съпругът ми казва, че можехме да живеем там и да даваме апартамента под наем, а приятелите ни дават вилата под наем за летните месеци и да имат увеличение на пенсията си. Къщата ни беше близо до реката, така че ще имаше много желаещи. Но сега е твърде късно да се говори за това.
Дъщерите идват една след друга, но купуват храна с нашите пари. Казват, че самите те сега са безработни. Разбирам, че и на тях им е трудно, но какво да правим? Апартаментът ще остане при тях, а това също е доста наследство в наше време.
Вече мисля да наема някой да се грижи за нас, а вместо това ще пренапишем собствения си апартамент.
Дъщерите са заети и не мислят за факта, че някой ден ще бъдат третирани по същия начин, когато нищо няма да им бъде дадено. Не съм ли права? Вие как бихте постъпили на наше място?
Kоментари