И двамата със съпруга ми сме на 72 години, пенсионери сме и естествено не ни стигат парите за нищо. Двете ни възрастни дъщери имат уреден живот, имат свои семейства, добра работа.

Винаги съм смятала, че това ще ми помогне в по-късните години. Ако по-рано голямата дъщеря ни помагаше с хранителни стоки, сега тя напълно се е потопила в майчинството и каза, че иска да се грижи за бъдещето на собствените си деца, а ние, старите хора, не се нуждаем от много, достатъчна е пенсия.

Добре, пенсията ни стига за хранителни стоки, но мъжът ми има сърдечни проблеми, след инсулт е, представете си само колко лекарства трябват. Имам и куп болести, които получих в резултат на тежък труд. Той прекара цялата си младост в работа за дъщерите си.

Със съпруга ми се грижим за децата от малки. Купихме апартамент и на двете, платихме обучението им. Срамно е да си в тежест на собствените си деца, но още по-лошо е да осъзнаеш, че не можеш да очакваш помощ от никого.

Съпругът ми и аз живеем в двустаен апартамент. Един ден малката ни дъщеря предложи една стая да я дадем под наем, за да вземем някой лев. Решихме, че две стаи са много за нас, можем да печелим пари и да живеем в една. Но не мога да си представя, че непознати ще живеят в един апартамент с нас, ще използват кухнята и банята. Това е просто немислимо за мен. Не така си представях старините си.

Когато отказахме, дъщерята се ядоса и каза, че това означава, че не сме особено нуждаещи се, ако не искаме да бъдем притиснати, че хората цял живот живеят с деца в общински апартаменти, а ние сме толкова придирчиви.

Някога имахме вила, но дъщерите ни не отидоха там, беше ни трудно да я поддържаме сами, затова я продадохме и дадохме парите за образованието на внуците си. Сега много съжаляваме.

Съпругът ми казва, че можехме да живеем там и да даваме апартамента под наем, а приятелите ни дават вилата под наем за летните месеци и да имат увеличение на пенсията си. Къщата ни беше близо до реката, така че ще имаше много желаещи. Но сега е твърде късно да се говори за това.

Дъщерите идват една след друга, но купуват храна с нашите пари. Казват, че самите те сега са безработни. Разбирам, че и на тях им е трудно, но какво да правим? Апартаментът ще остане при тях, а това също е доста наследство в наше време.

Вече мисля да наема някой да се грижи за нас, а вместо това ще пренапишем собствения си апартамент.

Дъщерите са заети и не мислят за факта, че някой ден ще бъдат третирани по същия начин, когато нищо няма да им бъде дадено. Не съм ли права? Вие как бихте постъпили на наше място?